Какво представлява гарантираното вземане при несъстоятелност на работодателя

Гарантираното вземане е еднократно плащане от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ГВРС), което замества дължимите на работниците и служителите трудови възнаграждения и парични обезщетения, когато техният работодател е неплатежоспособен/свръхзадължен и по отношение на него е открито производство по несъстоятелност.

Правото на гарантирано вземане е регламентирано в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР), а редът за получаването му -  в Наредбата за  реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания (НРНИРСОИГВНР).

Гарантирани вземания на работниците и служителите са начислените и неизплатени:

  • трудови възнаграждения, дължими от работодателя по индивидуални и колективни трудови договори:
  • парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Това са главно паричните обезщетения по Кодекса на труда и по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване.

(чл. 3 ЗГВРСНР)

Не се гарантират от фонд ГВРС вземанията на работниците и служителите, възникнали след вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛЦ) на решението за откриване на производството при несъстоятелност, когато трудовите им правоотношения не са прекратени към тази дата. Тези вземания следва да бъдат удовлетворени по реда на Търговския закон.

Кои лица имат право на гарантирано вземане при несъстоятелност на работодателя

Право на гарантирано вземане имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време.

За да се възползват лицата от правото си на гарантирани вземания, техният работодател трябва да е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност.

(чл. 4 ЗГВРСНР)

Възникване на правото на гарантирано вземане

Правото на гарантирано вземане на работниците и служителите възниква от датата на вписване в ТРРЮЛНЦ на съдебното решение за:

  • откриване на производство по несъстоятелност;
  • откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;
  • откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.

(чл. 6 ЗГВРСНР)

Лица, които по силата на Закона за гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя са изключени от кръга на правоимащите

Не се изплаща гарантирано вземане на следните категории лица, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, притежават качеството на:

  • съдружници в търговското дружество;
  • членове на органите за управление и контрол на търговеца;
  • съпрузи и роднини по права линия на търговеца - физическо лице, или на горепосочените лица.

(чл. 7 ЗГВРСНР)

Информиране за откритото производство по несъстоятелност на работодателя

В 14-дневен срок от вписването в ТРРЮЛЦ на съдебното решение, работодателят информира работниците и служителите си за датата на вписването и за реда за получаване на гарантирани вземания.

Информирането се извършва по един от следните начини:

  • чрез писмено уведомяване на представителите на работниците и служителите и чрез поставяне на обява на подходящо място в предприятието - за работниците и служителите, чиито трудови правоотношения към датата на вписване на съдебното решение не са прекратени;
  • чрез изпращане на съобщение с обратна разписка на всеки работник и служител - за работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са прекратени през месеца на вписване в ТРРЛЮНЦ на решението по чл. 6 от закона или през последните 36 предходни календарни месеца;
  • за работниците и служителите, наети по трудови правоотношения в предприятие - български работодател, което осъществява стопанска дейност на територията на Република България и е обособена част от друго предприятие, осъществяващо стопанска дейност на територията на друга държава-членка на Европейския съюз, или друга държава от Европейското икономическо пространство, когато по реда на законодателството на тази държава предприятието е в несъстоятелност и това се отнася и за обособената част от него в Република България, задължението на българския работодател за информиране на работниците и служителите възниква от датата, на която обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава му е станало известно.

(§ 1 от ДР на ЗГВРСНР, чл. 3 НРНИРСОИГВНР)

Документи, удостоверяващи правото на гарантирани вземания

В срок до 21 дни от вписване на съдебното решение в ТРРЛЮНЦ, работодателят изготвя справка по образец, приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове за всяко правоимащо лице в 3 екземпляра.

Екземплярът за правоимащия работник или служител се връчва лично или се изпраща чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка.

Данните в изготвената справка могат да бъдат оспорени от правоимащите лица пред работодателя в едномесечен срок от вписване на решението в ТРРЛЮНЦ.

 (чл. 4, чл. 5 НРНИРСОИГВНР)

Документи, които се подават за отпускане на гарантирано вземане
  • Гарантираното вземане се отпуска въз основа на заявление-декларация по образец, приложение № 4 към чл. 8, ал. 1 от , което се подава от работника или служителя в ТП на НОИ по седалище на работодателя в тримесечен срок от вписване в ТРРЮЛНЦ на решението за откриване на производство по несъстоятелност или от датата на информирането на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по законодателството на друга държава. Този срок е преклузивен и неспазването му е едно от основанията за отказ за изплащане на гарантирано вземане.

Заявлението-декларация може да бъде подадено по един от следните начини:

Към заявлението се прилагат:

  • документ за самоличност - за справка;
  • изготвена от работодателя справка по образец, за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения;
  • оригинал (за справка) и копие от експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК за намалена работоспособност 50 и над 50 на сто (ако има такова)
  • пълномощно - когато документите се подават чрез пълномощник.

 (чл. 25 от ЗГВРСНР, чл. 6 НРНИРСОИГВНР и чл. 8 НРНИРСОИГВНР)

Размер на гарантираното вземане

При определяне размера на гарантираното вземане Законът разделя правоимащите лица на две основни групи:

  • работници и служители, независимо дали са или са били в трудово правоотношение, с начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор - за тези лица гарантираното вземане е в размер на последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания (1 625 лв. - от 1 януари до 31 март 2022 г.; 1 775 лв. - от 1 април до 31 декември 2022 г.) (чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗГВРСНР; чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗБДОО за 2022 г.);
  • работници и служители, чиито правоотношения са прекратени през последните 36 месеца преди датата на вписване на решението по чл. 6 и на които вземанията са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор - за тези лица гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 22, ал. 3 ЗГВРСНР).
Ред и срокове за отпускане и изплащане на гарантираните вземания

Гарантираните вземания се отпускат, отказват, спират и възобновяват с разпореждане на директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

Разпореждането се издава в едномесечен срок от подаване на заявлението-декларация.

Териториалните поделения на Националния осигурителен институт изплащат гарантираните вземания по декларираната от лицето лична платежна сметка в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на директора на фонда за отпускане на гарантираното вземане.

(чл. 26 ЗГВРСНР, чл. 27 ЗГВРСНР, 10 НРНИРСОИГВНР)

Изплащане на гарантирано вземане, неполучено от починало лице

Когато приживе работникът или служителят е упражнил правото си на гарантирано вземане, подавайки заявление-декларация за отпускането му, но преди изплащането на гарантираното вземане работникът или служителят е починал, неговите наследници имат право да го получат като наследствена маса. За целта те следва да подадат заявление в свободен текст до ТП на НОИ по седалище на работодателя на наследодателя, към което да приложат удостоверение за наследници. Гарантираното вземане се изплаща на упълномощено от всички наследници лице или се разделя между наследниците по определения от Закона за наследството ред.

Гарантираните вземания по този ред се изплащат в едномесечен срок от подаване на заявление от упълномощения наследник или от всеки от наследниците.

Заявлението може да бъде подадено по един от следните начини:

Ако приживе работникът или служителят не е упражнил правото си на гарантирано вземане, като не е подал заявление-декларация за отпускането му, не се образува административно производство, не се формира наследствена маса и следователно, за наследниците не възникват права за получаване на гарантирано вземане.

(чл. 16 НРНИРСОИГВНР)