Осигурени лица и възникване на осигуряването

Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт. Служебното правоотношение възниква въз основа на административен акт. Служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго..

На основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) държавните служители са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.

Осигуряването възниква от деня, в който те започват да упражняват трудова дейност, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й (чл. 10, ал. 1 от КСО).

За да се счита едно лице за осигурено и да има право на парични обезщетения и помощи, по реда на  КСО, е необходимо да са налице едновременно две условия:

  • да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване;
  • да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение (получено, начислено но неизплатено или неначислено).
Осигурителен доход

Осигурителният доход върху който се дължат осигурителни вноски за държавните служители включват получените или начислени и неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. За държавните служители не се определят минимални осигурителни доходи, както е това при работниците и служителите наети по трудови правоотношения.

Максималният месечен размер на осигурителния доход за 2024 г. е  3750 лв.

Когато държавните служители работят по различни правоотношения и сбора от получените от тях доходи надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход, те следва да декларират размера на получените от тях доходи пред другите осигурители, които ги осигуряват, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване:

  1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4,
    ал. 1 и 10;
  2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
  3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
  4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Осигурителен стаж

За осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата.

Осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, със служебни  книжки и с документ по утвърден образец.

Подаване на данни за дни в осигуряване и осигурителен доход

Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите, данни за  осигурителния доход, осигурителните вноски, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Нормативното основание за подаването на данните за осигурените лица е чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните се подават с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. издадена от  министъра на финансите.

От 1 януари 2007 г. въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО се извършва изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и на помощите по КСО, от 01.01.2014 г. на паричните обезщетения при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, от 01.08.2022 г. на паричните обезщетения за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя).

На интернет страницата на НОИ всяко лице има достъп до електронни услуги и справки с въвеждането на ЕГН и персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НОИ.

ПИК може да бъде получен на място от най-близкото териториално поделение на НОИ или негов изнесен офис, лично чрез представяне само на лична карта или от упълномощен представител чрез представяне на изрично, нотариално заверено пълномощно.

НОИ предоставя възможност за подаване на искане за издаване на ПИК по електронен път, за лица, които притежават квалифициран електронен подпис (КЕП).

Повече информация как да получите ПИК може да намерите тук

Осигурителни права

Държавните служители имат следните осигурителни права:

Парични обезщетения за:

  • временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест;
  • трудоустрояване;
  • бременности и раждане;
  • отглеждане на дете до 2- годишна възраст;
  • осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
  • отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (в сила от 01.08.2022 г.);
  • безработица.

Парични помощи за:

  • инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
  • профилактика и рехабилитация;
  • помощно-технически средства, свързани с увреждането;
  • при смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия.

Пенсии за:

  • осигурителен стаж и възраст;
  • инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
  • инвалидност поради общо заболяване.