Право на еднократна помощ при смърт на осигуреното лице, съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО), имат неговите: съпруг (съпруга); деца; родители. Децата на починалото лице имат право на тази помощ, независимо от това дали са учащи се или не са учащи се, дали са пълнолетни или са непълнолетни, а родителите на починалото лице имат право на помощта, независимо от това дали са били издържани от него. Не се изисква правоимащите лица – съпругът/съпругата, децата и родителите на починалото лице да са осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест.
Необходимо условие за придобиване право на помощта е починалото лице да е било в кръга на осигурените по Кодекса за социално осигуряване лица към датата на смъртта си. Без значение е дали лицето е било осигурено за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. При смърт на самоосигуряващо се лице се изисква и да са внесени дължимите осигурителни вноски за последния месец, за който е изтекъл срокът по чл.7, ал. 4 от КСО.
Размерът на еднократната помощ се определя за всяка календарна година със Закона за бюджета на ДОО. Общият размер се разпределя поравно между всички правоимащи лица. Когато право на еднократна помощ при смърт на осигуреното лице имат и лица, които не са я поискали, помощта се изплаща пропорционално само на поискалите я лица. Останалите правоимащи лица могат да поискат полагащата им се пропорционална част от помощта в 3-годишния давностен срок по Кодекса за социално осигуряване.
Помощта се изплаща срещу представяне на следните документи:
- заявление-декларация по образец, Приложение № 17 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване;
- документ за самоличност за справка.
Заявлението-декларация се подава от всяко от лицата по един от следните начини:
- на хартиен носител на място в съответното ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя – лично или чрез упълномощено лице, съгласно чл. 18 от АПК;
- по електронен път, като се използват средства за електронна идентификация - КЕП или ПИК, издаден от НОИ, чрез Форма за контакт с НОИ – с достъп до персонални данни;
- по електронен път, като се използват средства за електронна идентификация - КЕП или ПИК, издаден от НОИ, чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на Министерство на електронното управление като съобщение до профила на ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя.
При липсващи или нередовни документи, както и за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с изчисляване и изплащане на паричните помощи, териториалното поделение на Националния осигурителен институт уведомява лицата, които са ги представили, в срок до 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите указания за отстраняване на нередностите или за изясняване на фактите и обстоятелствата. Уведомяването се извършва чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес, или по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Уведомяването може да се извърши и по телефона, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице от ТП на НОИ. При невъзможност за уведомяване по посочените начини уведомяването се извършва с поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение, Интернет страницата на Националния осигурителен институт, в общината или в кметството.
Липсващите и коригираните документи се представят в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в срок до 7 работни дни от уведомяването.
Ако в срок до 7 работни дни от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт липсващите документи, преценката на правото и определянето на размера на помощта се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните, свързани с осигуряването на лицата, които осигурителите представят в териториалните поделения на Националната агенция за приходите за всеки месец с декларация образец № 1 и данните от регистрите на НОИ.
Съответната част от паричната помощ при смърт на осигуреното лице се изплаща на всяко правоимащо лице по декларирана от него лична платежна сметка в срок до 10 работни от представяне на документите в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, полагащата им се част от помощта се изплаща на законния им представител. Ако се установи, че лицето няма право на помощ при смърт на осигуреното лице, съответното длъжностно лице от териториалното поделение на Националния осигурителен институт издава разпореждане за отказ. Когато се установи, някое от обстоятелствата по чл. 40, ал. 4 от КСО, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за спиране на производството по изплащане на обезщетението.
Разпореждането за отказ и за спиране на производството се връчват на лицето лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес, или по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Разпореждането за отказ и за спиране на производството могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ по реда на чл. 117 от КСО.
В срок до 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричната помощ, правоимащите лица са длъжни да представят ново заявление-декларация, приложение № 17 към НПОПДОО и съответните доказателства към него в ТП на НОИ лично или чрез упълномощено съгласно чл. 18 от АПК лице, или по електронен път с КЕП или ПИК на подателя.
Еднократната помощ при смърт може да бъде поискана от правоимащите лица в срок 3 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на осигуреното лице.