Видове парични обезщетения при трудоустрояване

Паричните обезщетения при трудоустрояване са три вида:

  • трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;
  • трудоустрояване поради бременност или кърмене;
  • трудоустрояване поради напреднал етап на лечение ин-витро.

(чл. 47 и чл. 48 от КСО)

Трудоустрояване вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест

Основанието за трудоустрояване е чл. 314 от Кодекса на труда. Ако работник или служител поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща или същата работа при облекчени условия, той се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. С предписанието се определя характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването. Необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа. Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му. При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217 от Кодекса на труда. Лекуващият лекар може да трудоустроява с болничен лист до един месец в една календарна година, а ЛКК - с болничен лист до две години, но за не повече от шест месеца еднократно. При необходимост от продължаване на трудоустрояването на всеки шест месеца се прави контролен преглед от ЛКК, която ако е необходимо, издава нов болничен лист. След изтичане на двете години осигуреният се насочва за освидетелстване от ТЕЛК. Ако ТЕЛК установи, че здравословното състояние на лицето не е довело до трайна неработоспособност и се налага то да продължи да работи при облекчени условия, ТЕЛК прави предписание трудоустрояването да се продължи от ЛКК.

(чл. 314 и чл. 317 от КТ, чл. 25 от НМЕ и чл. 1 от Наредбата за трудоустрояване)

Трудоустрояването поради бременност или кърмене или поради напреднал етап на лечение ин-витро

Трудоустрояването поради бременност или кърмене се урежда от чл. 309 от КТ. Когато бременна жена или кърмачка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, изпълнява неподходяща за състоянието работа, по предписание на здравните органи работодателят предприема необходимите мерки за временно приспособяване на работното място и/или работното време. Ако приспособяването не може да се осъществи, работодателят я премества на друга подходяща работа. Предписанието на здравните органи е задължително за изпълнение от бременната или кърмачката, от работничката и служителката в напреднал етап на лечение ин-витро и от работодателя. До изпълнението на предписанието тя се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата работа, а работодателят е длъжен да изплаща обезщетение в размер на получаваното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието. Трудоустрояването се извършва по предписание на здравните органи и се оформя с болничен лист Болничните листове за трудоустрояване се издават еднолично от избрания личен лекар на осигурената или от съответния специалист (акушер-гинеколог).

(чл. 309 от КТ, чл. 25 от НМЕ и чл. 1 от Наредбата за трудоустрояване)

Условия за придобиване право на парично обезщетение при трудоустрояване

Паричното обезщетение при трудоустрояване се придобива при наличие на следните условия:

  • към началото на трудоустрояването лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство;
  • да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство.

При трудоустрояване поради трудова злополука или професионална болест не се изисква лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство:

  • за работата, в изпълнение на предписанието, осигуреният да получава по-ниско трудово възнаграждение;
  • да му е издаден болничен лист за трудоустрояване;
  • при първото представяне на болничен лист за изплащане на обезщетение от ДОО лицето да е попълнило декларация, приложение № 1 към НПОПДОО, с данни за личната платежна сметка.

(чл. 40, ал. 1 и чл. 47 от КСО и чл. 3, ал. 2 от НПОПДОО)

Време, което се включва в осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение

В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при трудоустрояване се включва:

  • времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
  • времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10 от КСО; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10 от КСО, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
  • времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната;
  • времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО;
  • времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 от КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата;
  • времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
  • времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 5-годишна възраст;
  • времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година (за 2020 г.  – до 60 работни дни, за 2021 г. и 2022 г. - до 90 работни дни);
  • времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение.

(чл. 9, ал.1 и ал. 2 от КСО)

Изчисляване на паричното обезщетение при трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест и срок, за който се изплаща

Дневният размер на обезщетението е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 18-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато работникът или служителят е работил по-малко от 18 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното брутно възнаграждение, (от което би се изчислило дневното парично обезщетение за временна неработоспособност), и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. В брутното трудово възнаграждение за изчисляване на паричното обезщетение при трудоустрояване се включват само тези възнаграждения, върху които се дължат осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, като основно трудово възнаграждение, доплащанията по Кодекса на труда – за клас, нощен труд, вреден труд, възнагражденията за платени отпуски и др. Среднодневното брутно трудово възнаграждение през 18-месечния период преди трудоустрояването се изчислява като полученото брутно трудово възнаграждение се раздели на общия брой на работните дни по календар за този период. Среднодневното брутно трудово възнаграждение през съответния календарен месец след трудоустрояването се изчислява като полученото за този месец брутно трудово възнаграждение се раздели на броя на отработените дни, за които се отнася. Дневният размер на обезщетението при трудоустрояване се изчислява поотделно за всеки календарен месец след трудоустрояването като разлика между среднодневното брутно трудово възнаграждение за целия 18-месечен период преди трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и среднодневното брутно трудово възнаграждение за съответния календарен месец след трудоустрояването.

В броя на отработените от лицето дни в месеците след трудоустрояването не се включват дните на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете, на неплатен отпуск, независимо дали се зачита за осигурителен стаж, или не, на самоотлъчки и други дни, за които лицето не получава трудово възнаграждение. Дните на платени отпуски се включват в броя на отработените дни, тъй като възнаграждението за платените отпуски е приравнено на трудово възнаграждение и върху него се дължат осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство.

(чл. 47 от КСО)

Паричното обезщетение се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.

(чл. 47, ал. 3 от КСО)

Изчисляване на паричното обезщетение при трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро и срок, за който се изплаща

Дневният размер на обезщетението е равен на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 24-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Ако осигурената е работила по-малко от 24 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното брутно възнаграждение, от което би се изчислило обезщетение за временна неработоспособност, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение за всеки месец поотделно през периода на трудоустрояването. Когато полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването е по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, тогава разликата при трудоустрояване се определя, като от среднодневното брутно възнаграждение, определено за 24-месечния период преди месеца на трудоустрояването, се извади минималната дневна работна заплата. С това се цели при определяне на разликата при трудоустрояване да се гарантира минималното трудово възнаграждение, когато е заработено възнаграждение, по-ниско от него. Когато среднодневното брутно възнаграждение от 24-те календарни месеца преди месеца на трудоустрояването е по-малко от минималната дневна работна заплата за месеца, през който се получава възнаграждението на новата работа, тогава разликата при трудоустрояване се определя, като от минималната дневна работна заплата се извади среднодневното брутно възнаграждение, определено за 24-те месеца. Размерът на получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването е без значение. При определяне на обезщетението при трудоустрояване се вземат предвид брутните трудови възнаграждения преди и след трудоустрояването, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство. Когато осигурителните вноски се внасят върху максималния размер на осигурителния доход, при изчисляване на обезщетението при трудоустрояване се взема предвид този размер. По описания начин се изчисляват и паричните обезщетения при трудоустрояване на друга работа поради напреднал етап на лечение ин-витро. Особени случаи В случай че на новата работа трудоустроената получава среднодневно брутно трудово възнаграждение, по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, или среднодневното възнаграждение, определено за 24-те предходни месеца, е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и минималната дневна работна заплата, установена за страната.

(чл. 48 от КСО)

Паричното обезщетение при трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете се изплаща от деня на трудоустрояването до започване на отпуска поради бременност и раждане, а в случаите на кърмене – за целия период на трудоустрояването, докато майката кърми. Паричното обезщетение при трудоустрояване на друга работа поради напреднал етап на лечение ин-витро се изплаща за не повече от 20 календарни дни.

Давностен срок за изплащане на трите вида парични обезщетения при трудоустрояване

Дължимите от държавното обществено осигуряване парични обезщетения при трудоустрояване се погасяват с изтичане на 3 годишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.

(чл. 115, ал. 2 от КСО)

Необходими документи и данни за отпускане и изплащане на паричните обезщетения при трудоустрояване

Паричните обезщетения при трудоустрояване се изчисляват и изплащат на правоимащите лица въз основа на:

  • болничен лист, представен от осигуреното лице на осигурителя;
  • данните от болничните листове, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им (НРПНОИДИБЛРО), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър “Трудови договори”, регистър “Пенсии”, регистър “Трудови злополуки”, регистър “Професионални болести”, регистър “Парични помощи за профилактика и рехабилитация” и от регистър “Парични обезщетения и помощи от ДОО”;
  • декларация по образец, съгласно приложение № 1 към НПОПДОО, представена от осигуреното лице на осигурителя – за деклариране на обстоятелства, свързани с изплащането на паричните обезщетения и за деклариране на платежна сметка за изплащането им;
  • данните от удостоверението относно правото на парично обезщетение - приложение № 9 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, което се представя в НОИ от осигурителя (за осигурените лица);
  • други специфични документи в зависимост от конкретния случай, допълнително изискани от ТП на НОИ.

(чл.1, ал. 2, и чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО)

Ред и начин за представяне в Националния осигурителен институт на документите за изплащане на парични обезщетения при трудоустрояване

Осигурените лица представят издадените болничните листове на хартиен носител на осигурителя си, който ги завежда в отделен дневник, с вх. № и дата, които следва да се изискват от осигурените лица, като доказателство, че са предадени на осигурителя. Документите се представят в НОИ от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който осигуреното лице е представило болничния лист пред осигурителя. В случай че осигурителят забави или не представи документите в Националния осигурителен институт, от същия се търси административно-наказателна отговорност. В случай че болничните листове са обжалвани от осигурителите по реда на чл. 112 от Закона за здравето, удостоверенията съгласно приложение № 9 се представят след приключване на процедурата по обжалването на болничните листове.

Удостоверение, приложение № 9 се представя по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. Удостоверение, приложение № 9 се представя чрез уеб приложение, достъпно през интернет страницата на НОИ или чрез използване на програмен продукт разпространяван безплатно от НОИ или друг програмен продукт, отговарящ на функционалните изисквания, структура и формат на данните утвърдени със заповед на управителя на НОИ, с квалифициран електронен подпис на подателя. При получаване на документите по чл. 14 НОИ изпраща на електронния адрес на представилия документите потребител, регистриран по реда на чл. 18, съобщение с достъп до съдържанието на справка за приетите и неприети документи съгласно приложение № 14.

(чл. 6, чл. 8, ал. 2, чл. 12, 14, 17 и 21 от НПОПДОО)

Ред за уведомяване на осигурителите за приети нередовни документи и за отстраняване на пропуски, грешки и непълноти

Когато след приема на документи за изплащане на парични обезщетения се установи, че те са нередовни или липсва необходим документ, както и за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с изчисляване и изплащане на паричните обезщетения, ТП на НОИ уведомява лицата, задължени да представят документите или упълномощените от тях да подават документи и данни лица, в срок до 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите указания за отстраняване на нередностите или за изясняване на фактите и обстоятелствата. Уведомяването се извършва чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес и по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Уведомяването може да се извърши и по телефона, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице от ТП на НОИ. При невъзможност за уведомяване по някои от гореописаните начини, уведомяването се извършва с поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или в кметството. Коригираните или липсващи документи/данни се представят в НОИ в срок до 7 работни дни от уведомяването. Ако в срок до 7 работни дни от уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени липсващите документи/данни, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията се прави въз основа на наличните редовни документи, на данните свързани с осигуряването на лицата, които осигурителите представят в териториалните поделения на Националната агенция за приходите за всеки месец с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър “Трудови договори”, регистър “Пенсии”, регистър “Трудови злополуки”, регистър “Професионални болести”, регистър “Парични помощи за профилактика и рехабилитация” и от регистър “Парични обезщетения и помощи от ДОО”.

(чл. 29 от НПОПДОО)

Задължения на лицата и на осигурителите да уведомяват НОИ за настъпили обстоятелства, които водят до прекратяване изплащането на паричните обезщетения при трудоустрояване

В срок до 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, включително при промяна на личната платежна сметка за изплащането им, осигурените лица са длъжни да представят на осигурителя си нова декларация, приложение № 1 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване с попълнен раздел ІІ “Удостоверявам следните промени в обстоятелствата”. Осигурителите са длъжни в срок до 3 работни дни от получаването на декларацията и/или от настъпване на съответното обстоятелство да представят удостоверение, приложения № 9 с попълнен раздел ІІ “Удостоверявам следните промени в обстоятелствата” в Националния осигурителен институт. Самоосигуряващите се лица и лицата, които сами подават необходимите документи за изплащане на парични обезщетения, представят в срок до 3 работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричното обезщетение удостоверение, приложение № 9 с попълнен раздел ІІ “Удостоверявам следните промени в обстоятелствата” в Националния осигурителен институт. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, представят удостоверение, приложение № 9 на дружеството, чрез което се осигуряват.

(чл. 5, 10 и 13 от НПОПДОО)

Срокове за изплащане на паричните обезщетения при трудоустрояване

Паричните обезщетения се изплащат на правоимащите лица в срок до 10 работни дни от представянето в съответното ТП на НОИ на удостоверение, приложение № 9 и от постъпването в НОИ на данните от издадените болнични листове. Паричните обезщетения които обхващат период повече от един календарен месец, се изплащат в срок до 10 работни дни от представянето на удостоверение, приложение № 9 в ТП на НОИ и постъпването на данните от издадените болнични листове за първия месец от периода, а за останалите календарни месеци – до 5 работни дни след изтичане на месеца, за който се отнасят, и за последния месец – до 5 работни дни след изтичане срока на обезщетението.

Полагащите се суми се превеждат от НОИ по декларираните от лицата лични платежни сметки.

Когато правоимащото лице пребивава в държава – членка на Европейския съюз или в държава, с която Република България има договор за износ на парични обезщетения, предоставяни от ДОО, обезщетението може да се преведе по посочена от лицето лична платежна сметка в държавата по пребиваване.

(чл. 39 и чл. 46 от НПОПДОО)

Отказ за изплащане на парично обезщетение

Ако лицето няма право на парично обезщетение при трудоустрояване, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 от КСО лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение.

Когато се установи, някое от обстоятелствата по чл. 40, ал. 4 от КСО, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за спиране на производството по изплащане на обезщетението. Разпореждането за отказ и за спиране на производството се връчват на лицето лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес и по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Разпореждането за отказ и за спиране на производството могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ по реда на чл. 117 от КСО.

(чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47 от НПОПДОО)