Професионална болест

“Професионална болест” е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения.

Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните ѝ последици.

(чл. 56 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)

Задължително осигурени за рисковете “трудова злополука” и “професионална болест” са:

• работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране;
• държавните служители;
• съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
• военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба и резервистите на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, служителите в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи;
• членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията;
• управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
• лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности;
• служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
• кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт;
• морските лица.

(чл. 4, ал. 1 и чл. 4а, ал. 1 КСО)

Забележка: Самоосигуряващите се лица и лицата, които получават доходи по извънтрудови правоотношения (договор с възложител) не подлежат на осигуряване за трудова злополука и професионална болест.

В случаите на диагностициране на заболяване, за което се предполага, че е предизвикано от условията на труд, при които работите или сте работили е необходимо да информирате Вашия лекуващ лекар за продължителността на трудовия Ви стаж, заеманите длъжности и рисковите фактори на работната среда или на трудовия процес.

При установяване на заболяване, за което се предполага, че е предизвикано от условията на труд, практикуващите лекари и лекари по дентална медицина изпращат бързо известие по образец.

Бързото известие се изпраща до:

• ТП на НОИ по постоянен адрес на заболялото лице;
• осигурителя (предприятието), където лицето работи в момента;
• осигурителите, свързвани с експозицията на вредния професионален фактор.

Бързото известие се изпраща с писмо с известие за получаване (обратна разписка).

(чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести)

Забележка: Практикуващи лекари и лекари по дентална медицина са всички лекари и лекари по дентална медицина, които упражняват медицинска професия при условията на чл. 183, ал. 1 от Закона за здравето и на чл. 3, ал. 1 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.

• предполагаема връзка на болестта с условията на труд на лицето, като резултат от извършване на насочена професионална анамнеза, включваща прецизиране на професионалния маршрут на пациента, уточняване продължителността на трудовия стаж по професии, на рисковите фактори на работните места и трудовите процеси, на наличието на синергично действащи рискови фактори;
• потвърдени клинични прояви на болестта чрез параклинични методи и консултации с лекари-специалисти в съответната област или по професионални болести;
• поставена окончателна диагноза въз основа на подробна медицинска анамнеза, запознаване с медицинската и друга документация (ЛАК, епикризи, амбулаторни листове от минали прегледи, консултации и др.), извършване на физикален преглед с акцент върху органа/ите и системата/ите, които биха могли да се увредят поради експозиция на професионални рискови фактори, проведените параклинични и диференцирани инструментални изследвания в зависимост от рисковия/те фактор/и и очакваните увреждания по Списъка на професионалните болести;
• уточнен и съобразен гратисен период, съгласно Списъка на професионалните болести за случаите, при които е установено прекратяване на въздействието на вредния професионален фактор;
• кодиране на болестта по основен етиологичен фактор съгласно Списъка на професионалните болести;
• кодиране на клиничните прояви на болестта, посочени или непосочени в Списъка на професионалните болести съгласно МКБ-10;
• надлежно попълнена информация в образеца на бланка “Бързо известие”.

Потвърждаването или отхвърлянето на професионален характер на болестта се извършва от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). В състава на комисиите се включват специалисти по трудова медицина и/или по професионални болести, а когато заболяването е свързано с въздействие на йонизиращи лъчения, в състава може да се включи и специалист по радиобиология или радиационна хигиена.

Забележка: В 3-месечен срок от постъпване на документите, ТЕЛК се произнася за характера на заболяването – професионален или общ и издава експертно решение. Срокът на експертното решение, с което е призната професионална болест, е 3 години, след което лицето се преосвидетелства по реда на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ).

Експертните решения на ТЕЛК или НЕЛК могат да се обжалват от заинтересуваните лица и органи по реда и в сроковете по чл. 112 от Закона за здравето.

(чл. 112 ЗЗ)

Съгласно условията и реда, определени с Кодекса за социално осигуряване, при издаване на експертно решение на ТЕЛК за признаване на професионална болест, заболялото лице или неговите наследници имат право на:

• парично обезщетение за временна неработоспособност – изплаща се от първия ден на настъпването до възстановяването на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради професионална болест се изчислява в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, а не както при общо заболяване – в размер 80 на сто;

• парично обезщетение при трудоустрояване – изплаща се за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.

Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 18-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.

• лична пенсия за инвалидност – отпуска се за срока на инвалидността.

Размерът на пенсията за инвалидност поради професионална болест не може да бъде по-малък от размера, изчислен като за пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

За разлика от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, личната пенсия за инвалидност поради професионална болест може да се получава едновременно и с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По-голямата по размер пенсия се изплаща като първа в пълен размер, а втората в размер 50 на сто;

• наследствена пенсия за инвалидност – право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите;
• парична помощ за профилактика и рехабилитация – предоставя се еднократно в една календарна година и включва 4 основни диагностични и терапевтични процедури дневно, средствата за нощувки и частична парична помощ за хранене;
• еднократна помощ при смърт.

Съгласно условията и реда, определени с Кодекса на труда (КТ), работодателят носи имуществена отговорност за претърпените от заболялото лице или неговите наследници вреди, в резултат на признатата професионална болест.

(чл. 200 КТ)