Осигурени лица и възникване на осигуряването

На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.

От 1 януари 2015 г. задължително осигурени на това основание са всички работници и служители независимо от това колко дни или часове отработват през календарния месец и независимо дали работят по едно или повече правоотношения.

Учителите се осигуряват за старост и в Учителския пенсионен фонд.

Осигуряването на работниците и служителите възниква от деня, в който те започват да упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й

(чл. 10, ал. 1 от КСО)

За да се счита едно лице за осигурено и да има право на парични обезщетения и помощи, по реда на  КСО, е необходимо да са налице едновременно две условия:

  • да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване;
  • да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение (получено, начислено но неизплатено или неначислено).

Не се считат за осигурени работниците и служителите, за които денят на встъпване в длъжност по трудовото правоотношение съвпада с първия ден от периода на временната неработоспособност.

Не се считат за осигурени и тези, които от първия ден на встъпването си в длъжност излизат в неплатен отпуск по реда на чл. 160 от Кодекса на труда или други неплатени отпуски по специални закони аналогични на тези от КТ. В тези случаи лицата не се считат за осигурени до изтичането на разрешения отпуск.

Работниците и служителите, които са поискали платен годишен отпуск от първия ден на встъпването си в длъжност, се считат за осигурени.

Осигурителен доход

Осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски за работниците и служителите включва получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. За лицата, за които минималните осигурителни доходи не се прилагат - не по-малко от минималната работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Законодателят с приемането на бюджета на ДОО въвежда минимален и максимален размер на осигурителния доход.

Минималният осигурителен доход за работниците и служителите зависи от икономическата дейност на осигурителя и квалификационната група, в която попада длъжността на осигуреното лице.

Максималният месечен размер на осигурителния доход за 2024 г. е  3750 лв.

Когато работник или служител упражнява трудова дейност на повече от едно основание, осигуряването е върху сбора от получените доходи по всяко от основанията. Лицето декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване:

  1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
  2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
  3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
  4. доходи за работа без трудово правоотношение.

Осигурителите внасят осигурителни вноски на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За тези лица се дължат осигурителни вноски за:

  • фонд "Общо заболяване и майчинство";
  • фонд "Пенсии";
  • фонд "Трудова злополука и професионална болест";
  • фонд "Безработица".

Осигурителните вноски на работниците и служителите се разпределят между осигурителите и осигурените лица съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО. 

На лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху:

  • дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт, пътните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по § 3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения и изплатените пътни и квартирни пари за сметка на възложителя на лица, работещи без трудови правоотношения;
  • средствата за пътуване и престой, които са за сметка на Европейския съюз, международна организация или приемаща страна и са определени и предоставени съгласно техните правила във връзка с командироване от работодателя на работници и служители в бюджетни предприятия;
  • стойността на безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл. 285 от Кодекса на труда на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда;
  • стойността на безплатната храна, предоставена в натура на членовете на корабните екипажи за дните в експлоатация, на риболовците за дните на улов, а на водолазите - и за дните при спускане под водата, на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в лечебните и здравните заведения, на операционните екипи, екипите за спешна медицинска помощ и екипите по кръвонабиране;
  • стойността на работното, униформеното, протоколното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;
  • стойността на специалното работно облекло и на личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт или колективен трудов договор;
  • сумите за лихви, които се изплащат по реда на чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда;
  • обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2, 3 и 4, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331 от Кодекса на труда и § 118 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда;
  • компенсацията на работниците и служителите, за които е установено непълно работно време, изплатена по реда на нормативен акт на Министерския съвет за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, за които е установено непълно работно време, в икономическите сектори "Индустрия" и "Услуги";
  • стойността на възстановените разходи за транспорт на педагогическите специалисти от местоживеенето им до местоработата и обратно или за наем по месторабота по чл. 219, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование;
  • компенсацията, изплатена по реда на нормативен акт на Министерския съвет на работници и служители, чиято трудова дейност е преустановена временно със заповед на държавен орган в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка (нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.);
  • осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.
  • осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане;
  • осигурителните вноски не се изчисляват и внасят и върху доходите от трудова дейност, получени под формата на разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, ако осигурителят е направил избор по чл. 24, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица да облага тези разходи по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане;
  • осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт.

 

Осигурителен стаж

За осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.

Осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови книжки и с документ по утвърден образец.

Подаване на данни за дни в осигуряване и осигурителен доход

Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите, данни за  осигурителния доход, осигурителните вноски, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Нормативното основание за подаването на данните за осигурените лица е чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните се подават с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. издадена от  министъра на финансите.

Персоналните данни, събирани за осигурените лица, се използват при отпускането и изплащането на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.

Данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО се подават:

  • с вид осигурен „01“ – за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията;
  • с вид осигурен „02“ – за работещите при условията на първа категория труд;
  • с вид осигурен „03“ – за работещите при условията на втора категория труд;
  • с вид осигурен „04“ – за работещите по допълнителен трудов договор;
  • с вид осигурен „08“ – за лицата с учителски осигурителен стаж;

 

На интернет страницата на НОИ осигурителите имат достъп до справки за подадените от тях декларации за социално осигуряване, справки за представените документи и изплатени обезщетения и помощи от ДОО, справки за постъпилите данни в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им (ЕРБЛРО).

С оглед защита на информацията, справките са достъпни след въвеждане на ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ/ЕИК по БУЛСТАТ и идентификационен код на осигурител (ИКО), издаден от НОИ.

За издаване на ИКО се подава заявление до ТП на НОИ. Заявлението е по образец, утвърден от управителя на НОИ и се подава лично от представляващия осигурителя или от негов представител, чиито данни за самоличност са вписани в заявлението. Той представя изрично нотариално заверено пълномощно за издаването на ИКО или адвокатско пълномощно. Копие от представеното пълномощно се съпоставя с оригиналния документ и се съхранява заедно с подаденото заявление.

 За получения ИКО на НОИ се издава удостоверение, което също се получава лично и не се изпраща по пощата.

Националният осигурителен институт предоставя възможност за издаване на ИКО по електронен път, за лицата, които притежават валиден квалифициран електронен подпис (КЕП).

Повече информация как да получите ИКО ще намерите тук.

Осигурителни права

Работниците и служителите имат следните осигурителни права:

Парични обезщетения за:

  • временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест;
  • трудоустрояване;
  • бременности и раждане;
  • отглеждане на дете до 2- годишна възраст;
  • осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
  • отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата/осиновителя; (в сила от 01.08.2022 г.)
  • безработица.

Парични помощи за:

  • инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
  • профилактика и рехабилитация;
  • помощно-технически средства, свързани с увреждането;
  • при смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия.

Пенсии за:

  • осигурителен стаж и възраст;
  • инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
  • инвалидност поради общо заболяване.