От 1 юли 2019 г. отпадна изискването за деклариране от страна на осигурителите/самоосигуряващите се лица наличието на необходимия осигурителен стаж за придобиване право на парично обезщетение в удостоверения, приложения № 9, 10 и 11 към НПОПДОО. Наличието на 6 или 12 месеца осигурителен стаж се проверява служебно от НОИ. Само в случаите, в които лицата нямат необходимия осигурителен стаж, осигурителите/самоосигуряващите се лица са длъжни да отбележат това обстоятелство в т. 2 „Към деня на настъпване на временната неработоспособност, трудоустрояването лицето няма 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство.
На ……20…г. лицето придобива изискуемия осигурителен стаж.
(данните се попълват, когато лицето придобива необходимия осигурителен стаж през периода по болничния лист)“
или в т. 3 „Към деня на настъпване на бременността и раждането няма 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство.
На ……20…г. лицето придобива изискуемия осигурителен стаж.
(данните се попълват, когато лицето придобива необходимия осигурителен стаж през периода по болничния лист)“ в зависимост от осигурения риск.
Когато е отбелязано, че лицето няма изискуемия осигурителен стаж към деня на настъпване на съответния риск, осигурителят/самоосигуряващият е длъжен да попълни датата, на която го придобива, когато тази дата е през периода по болничния лист, т.е. попълва последният ден, с който се придобива осигурителният стаж.
Самостоятелно работещият програмен продукт на НОИ за въвеждане, контрол и изпращане на данни от удостоверение, приложение № 9, № 10 и № 11 към НПОПДОО, който е публикуван на официалната интернет страница на НОИ е съобразен с описаните промени и при използването му за подаване на данни с удостоверение, приложение № 9 т. 2 и т. 3 се попълват по следния начин:
- когато лицето няма необходимия 6-, съответно 12- месечен осигурителен стаж, това обстоятелство се отбелязва с маркер в едно от двете квадратчета, разположени в ляво преди текста на т. 2 и 3, в зависимост от осигурения риск;
- в останалите случаи, т. е. когато лицето има необходимия 6-, съответно 12- месечен осигурителен стаж се отбелязва за кой от рисковете - временна неработоспособност или бременност и раждане се отнася удостоверението, като се маркира в едно от двете квадратчета с текст „Т. 2/т. 3 е относима към осигурения риск“, разположени в дясно след текста на т. 2 и т. 3. Отбелязването е необходимо за да се извърши в НОИ автоматичната проверка на необходимия стаж за съответния риск.
От 01.01.2018 г. отпадна разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която паричното обезщетение се изплащаше за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни, когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването. В тази връзка, ако лице, с което осигурителят е имал сключен договор/основание за осигуряване представи болничен лист, в който в графа месторабота са вписани данните на вече бившия за лицето осигурител, то този осигурител има задължението да представи в НОИ удостоверение, приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение (при спазване указанията за попълване на удостоверение, приложение № 9), за да бъде извършена преценка на правото на парично обезщетение при следните условия: 1/ дали издаденият след прекратяване на осигуряването болничен лист е с начало преди 01.01.2018 г.; 2/ дали болничният лист (първичен или продължение) е с начало след 31.12.2017 г., но е издаден без прекъсване след първичен болничен лист с начало преди 01.01.2018 г.
В нормативната уредба няма регламентиран друг срок за представяне на удостоверение, приложение № 9 отнасящ се за болнични листове, издадени за временна неработоспособност, настъпила след прекратяване на трудовото правоотношение/осигуряване на лицето. В тези случаи осигурителите представят по общия ред в съответното ТП на НОИ документите/данните за изплащане на парично обезщетение до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред тях.
При попълване на данните в удостоверение, приложение № 10 въз основа на заявление-декларация, приложение № 8 за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст на основание чл. 54 от КСО, не се изисква да е попълнен номер и дата на заповед. За целта се слага маркер в полето пред т. 1 от Раздел І. „Удостоверявам следните обстоятелства“, при което полето „На лицето е разрешен отпуск по … от КТ със заповед № / … “ остава неактивно, но задължително се попълва периодът от … 20…г. до … 20…г. (вкл.), с цел правилно определяне продължителността на изплащане на паричното обезщетение. Попълват се и другите необходими полета.
Необходимо е обжалванията и възраженията срещу болнични листове по реда на чл. 112 от Закона за здравето да се правят от осигурителите като заинтересована страна преди представяне на удостоверенията съгласно приложение № 9. В този връзка в Наредбата за паричните помощи и обезщетения от държавното обществено осигуряване е разписана и разпоредбата на чл. 8, ал. 2 - в случай че болничните листове са обжалвани от осигурителите по реда на чл. 112 от Закона за здравето, удостоверенията съгласно приложение № 9 се представят в НОИ след приключване на производството по обжалването на болничните листове.
Прекратяването и прекъсването на осигуряването по смисъла на разпоредбите на КСО са две различни обстоятелства, обуславящи загуба или наличие на различни права, необходими за преценка правото на парично обезщетение поради временна неработоспособност.
- т. 7. „Считано от ............ 20..... г. правоотношението/осигуряването на лицето е прекратено“ се попълва, ако правоотношението или осигуряването на лицето е прекратено, независимо дали рискът (временна неработоспособност, трудоустрояване или майчинство) е настъпил преди или след прекратяването. Датата, от която е прекратено правоотношението или осигуряването, е календарният ден непосредствено след последния календарен ден, през който лицето е било осигурено. Например, лице е във временна неработоспособност от 04.01.2024 г. до 02.02. 2024 г. вкл. Правоотношението/осигуряването на лицето е прекратено, считано от 01.02.2024 г. , т.е. последният ден в осигуряване за лицето е 31.01.2024 г. (в декларация, образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ за последен ден в осигуряване е посочен 31.01.2024 г.). В т. 7 от Раздел I. на удостоверение, приложение № 9 се попълва „Считано от 01.02.2024 г. правоотношението/осигуряването на лицето е прекратено“. Правилното попълване на тази позиция е от значение при определяне правото на парично обезщетение преди и след прекратяване на правоотношението/осигуряването на лицето.
- т. 8. „Считано от ............ 20..... г. осигуряването на лицето е прекъснато“ – се попълва, ако правоотношението на лицето не е прекратено, но осигуряването е прекъснато и не е възобновено преди деня на настъпването на риска. Датата, от която е прекъснато осигуряването е календарният ден, непосредствено след последния календарен ден, през който лицето е било осигурено. Осигуряването се прекъсва при самоотлъчка/и, ползване на неплатен отпуск за повече от 30 работни дни през една календарна година (за 2020 г. – 60 работни дни, за 2021 г. и 2022 г. – 90 работни дни, от 2023 г. – отново 30 работни дни), работа през определени дни в месеца, както и през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекратена. Например, лицето е било в неплатен отпуск, който не се зачита за осигурителен стаж (т.е. повече от 30 работни дни през една календарна година) до 20.02.2024 г. вкл. – (през периода от 01.01.2024 г. до 20.02.2024 г. вкл.) Представило е болничен лист поради временна неработоспособност на осигурителя за периода от 21.02.2024 г. до 27.02.2024 г. вкл. При представяне на удостоверение, приложение № 9 трябва да се попълни в т. 8., че „Считано от 13.02.2024 г. осигуряването на лицето е прекъснато“, тъй като 30-я работен ден от неплатения отпуск, който се зачита за осигурителен стаж е 12.02.2024 г.
Недопустимо е едновременното попълване и на двете позиции - т. 7 и т. 8.
Колоната “Работни часове” на т. 9 се попълва само за лицата, които работят при сумирано изчисляване на работното време и/или на смени по часов график. Не се допуска едновременно попълване на работни часове в тази колона и на работни дни в колоната “Работни дни”. Когато лицето работи при петдневна работна седмица и 4-часов работен ден, при законоустановено работно време - 8 часа и се намира във временна неработоспособност, за която му е издаден болничен лист, например за периода от 04.01.2024 г. до 10.01.2024 г. вкл., за него в удостоверението се попълват работните дни с право на обезщетение от ДОО и с възнаграждение от осигурителя - 7 работни дни, в колона “Работни дни”, а не 28 часа в колона “Работни часове”.
В случай че на майката е разрешен допълнителен отпуск за отглеждане на дете до 2- годишна възраст и получава обезщетение за отглеждането му, въз основа на представено удостоверение, приложение № 10 към НПОПДОО, но желае да се върне на работа и да ползва правото си на 50 на сто от обезщетението, е задължително първо да се прекрати изплащането на обезщетението за отглеждане на дете в пълен размер. За целта следва да се представи от осигурителя удостоверение, приложение № 10 с код „Представяне“ и попълнен Раздел II „Удостоверявам следните промени в обстоятелствата“, като в т. 21 се попълни датата, от която се прекратява отпуска на майката. При прекратяване на отпуск не е необходимо лицето да попълни и представи на осигурителя си, заявление-декларация, приложение № 7 към НПОПДОО за промяна в обстоятелствата. След това майката попълва и представя на осигурителя заявление-декларация, приложение № 8 , а осигурителят представя удостоверение, приложение № 10 с искане за изплащане на обезщетение за отглеждане на дете по чл. 54 от КСО, в размер 50 на сто, с попълнен раздел I „Удостоверявам следните обстоятелства“.
Предвид разпоредбата на чл. 10 от НПОПДОО е важно да се знае, че освен при прекратяване на отпуска (за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст) осигурителят е длъжен и при прекратяване на правоотношението или осигуряването на лицето, в срок до 3 работни от прекратяването, да подаде удостоверение, приложение № 10 с код „Представяне“ и попълнен Раздел II „Удостоверявам следните промени в обстоятелствата“, с отбелязано обстоятелство в т. 11 (при прекратяване на правоотношението/осигуряването) като не се изисква лицето да попълни и представи на осигурителя си, заявление-декларация, приложение № 7 или 8 към НПОПДОО.
Спрямо датата на термина на майката, когато такъв е определен, (т.е. датата на предполагаемото раждане) се определя както 135-я, така и 410-я календарен ден, за който следва да се разреши отпуск за бременност и раждане, и въз основа на който се отпуска/отказва изплащане на паричното обезщетение. Тази дата (на термина) трябва да е вписана във всички болнични листове, издадени с причина бременност и раждане на майката, и трябва да е точна и да е една и съща, тъй като спрямо нея се определя както началната, така и крайната дата на периода от 135 календарни дни и на периода от136-я до 410-я календарен ден с право на парично обезщетение.
Например, при определен термин 11.03.2024 г. и предвид факта, че с болнични листове за бременност и раждане се разрешава отпуск за не повече от 135 календарни дни, 45 от които преди термина, то следва че отпускът за 135 календарни дни започва от 26.01.2024 г. и приключва на 08.06.2024г. вкл. Отпускът за остатъка от 136-я до 410-я календарен ден може да се разреши в посочения случай за периода от 09.06.2024 г. до 10.03.2025 г. вкл.
Затова е необходимо внимателно проследяване на болничните листове за бременност и раждане и в случай на различни дати на термини е необходимо да се уточни с лицето/лекаря коя е датата за термин на раждането. Болничният лист, в който е попълнена грешна дата, трябва да се върне на лицето, лицето да го върне на лекаря, който го е издал, за да го анулира (и на хартия и като данни в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им) и да издаде нов коректен болничен лист, който да връчи на лицето. Новият болничен лист се представя на осигурителя, който ако вече е подал удостоверение, приложение № 9 за некоректния болничен лист, трябва да го заличи и да подаде ново удостоверение за новоиздадения коректен болничен лист.
Когато майката е родила без да е имала определен термин 135-, съответно 410-дневния период с право на парично обезщетение се определя спрямо датата на раждане на детето.
Освен датата на термина, е важно и датата на раждане на детето, която се вписва в болничния лист за раждане и в другия, който се издава след него да е точна и да е една и съща.
За да бъде коригирана грешно определена начална дата на отпуска с право на парично обезщетение в удостоверение, приложение № 10 или № 11, е необходимо първо то да бъде заличено с код „Заличаване“ и след това да се представи ново с правилната дата (и всички останали данни) - с код „Представяне“.
За улеснение, за пресмятане на периодите, от НОИ е разработена услуга със свободен достъп „Изчисляване на периоди с право на обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане по болнични листове и заявления-декларации“, която е достъпна на официалната интернет страница на НОИ - "Начало"-"Е-услуги"-"Справки със свободен достъп".
Поемането на отглеждането на детето от друго лице със съгласието на майката е обстоятелство, водещо до прекратяване ползването на отпуска ѝ за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и съответно до прекратяване правото ѝ на парично обезщетение. В тези случаи първо е необходимо в срок до 3 работни дни от промяната на обстоятелствата осигурителят на майката да представи удостоверение, приложение № 10 с попълнен Раздел II. „Удостоверявам следните промени в обстоятелствата“ като попълни датата, считано от която се прекъсва отпускът и отбележи това обстоятелство в т. 21. След представяне на това удостоверение осигурителят на бабата представя удостоверение, приложение № 10 с искане за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на детето. В случай че след време майката отново пожелае да ползва отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, последователността на представяне на документите/данните в НОИ е същата – първо осигурителят на бабата представя удостоверение, приложение № 10 за прекратяване изплащането на обезщетението, с попълнен раздел II поради прекратяването на отпуска ѝ и след това осигурителят на майката представя удостоверение, приложение № 10 за изплащане на обезщетение, с попълнен раздел I.
Временната неработоспособност и майчинството са два отделни осигурени социални риска. За придобиване право на парично обезщетение за временна неработоспособност е необходимо осигуреното лице да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж за съответния риск, а за придобиване право на парично обезщетение за бременност и раждане (вкл. и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст) е необходимо да има 12 месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство.
При представяне на удостоверение, приложение № 9 за болничен лист, издаден за временна неработоспособност, обстоятелството дали лицето има изискуемия 6-месечен осигурителен стаж за придобиване право на парично обезщетение се посочва в т. 2 “Към деня на настъпване на временната неработоспособност/трудоустрояването лицето има/няма 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство.” от Раздел I.
При представяне на удостоверение, приложение № 9 за болничен лист, издаден за бременност и раждане (с 14 причина „бременност“ или с причина 15 „майчинство “), обстоятелството дали лицето има изискуемия 12-месечен осигурителен стаж за придобиване право на парично обезщетение задължително трябва да се посочи в т. 3 “Към деня на настъпване на бременността и раждането лицето има/няма 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство.” от Раздел I.
Необходимият 6-, съответно 12-месечен осигурителен стаж за придобиване право на парично обезщетение от средствата на ДОО може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен при осигурителя, при който се ползва отпуска, както и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск. В тази връзка е препоръчително осигурителят да изисква от лицата да му представят всички документи за стаж, придобит преди това.
Освен това следва да се знае от осигурителите, че осигурителният стаж с оглед придобиване право на обезщетение се определя, установява и изчислява по правилата на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от КСО и на чл. 37-41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
В тези случаи при представяне на удостоверение, приложение № 10 осигурителят не попълва основание за отпуска, номер и дата на заповедта в т. 1 “На лицето е разрешен отпуск по …..... от КТ със заповед № ............. от ........20.... г., за периода от ...........20..... г. до ............ 20..... г. (вкл.)” от Раздел I „Удостоверявам следните обстоятелства“. Независимо, че в тези случаи отпуск не се разрешава и не се попълват данните за основание на отпуска, номер и дата на заповед за разрешен отпуск, е задължително да се попълни периодът, за който ще се изплаща парично обезщетение.
Отпускът, който се разрешава на бащите при раждане на дете до 15 календарни дни е с целево предназначение и е строго фиксиран - от деня на изписване на детето от родилното заведение, независимо че този ден може да бъде неработен или почивен ден или официален празник и не може да бъде изместван от следващия работен ден или да бъде разрешаван за друг по-късен период. Например, ако детето е изписано на 16.03.2024 г. (събота) на бащата се полага отпуск за 15 календарни дни, които са за периода от 16.03.2024 г. до 30.03.2024 г. (вкл.). Бащата може да поиска отпуск и за по-кратък период (например от 25.03.2024 г. до 30.03.2024 г.), но той не може да излиза извън началната и крайната дата на правополагащия се отпуск. Парично обезщетение от средствата на ДОО се изплаща само за работните дни или работните часове, включени в периода на отпуска. Когато лицето работи при сумирано изчисляване на работното време и/или на смени по часов график броят на работните часове или на работните дни от графика, за които лицето има право на обезщетение за времето на разрешения отпуск се попълват в т. 13 “работни дни или работни часове през периода на отпуска по чл. 50, ал.6, чл. 53в, ал. 2 или чл. 53ж от КСО с право на парично обезщетение” от раздел І на удостоверението. Когато отпускът е разположен в два месеца, данните се вписват поотделно за всеки месец.
В случаите, в които детето не е родено в лечебно заведение, а в дома - за правопораждаща дата за разрешаване на отпуск и изплащане на парично обезщетение се приема датата на раждане на детето. За удостоверяване на тази дата е необходимо бащата да представи на осигурителя си документ, който може да бъде служебна бележка, съобщение за раждане и др. от личния лекар на детето или на майката, с който се удостоверява датата на раждане на детето.
В този случай е необходимо да се подаде удостоверение № 10 с код “Корекция”, с попълнена коректна дата, от която е настъпило съответното обстоятелство, водещо до прекратяване изплащането на обезщетението. Недопустимо е представянето на ново удостоверение с попълнен раздел II на удостоверение № 10 с код “Представяне” с коректната дата.
Началната дата за изплащане на паричното обезщетение, независимо от вида на обезщетението, е основен параметър съгласно НПОПДОО, който не може да бъде коригиран с подаване на удостоверение с код “Корекция”. В този случай, както и в случаите, в които е допусната грешка при попълване на основните данни за ЕГН/ЛНЧ/СлН, издаден от НАП, ЕИК или вид и основание на обезщетението, брой правоотношения/основания за осигуряване и пореден номер на удостоверението е необходимо първо да се подаде удостоверение № 10 с код “Заличаване”, с попълнени сгрешените основни данни. След това се представя ново удостоверение с коректни данни с код “Представяне”.
Промяна в обстоятелствата се извършва като се представи удостоверение, приложение № 10 с код “Представяне” и с попълнени данни в раздел ІІ „Удостоверявам следните промени в обстоятелствата“, като се вписва дата в полето “Считано от ...........20.... г.” и се маркира/отбелязва съответното обстоятелство (напр. т. 11. „Правоотношението/осигуряването на лицето е прекратено“), с изключение на т. 1 „Детето е починало на …..20…..г.“, в която се вписва само датата.
Удостоверенията за промяна в обстоятелствата се подават в НОИ от осигурителите в срок до 3 работни дни от получаване при тях от лицата на някое от заявленията-декларации, приложения № 2-8 с данни за промяна в някое от обстоятелствата, водещи до прекратяване изплащането на съответното обезщетение, с изключение на прекратяване на правоотношението или съответния отпуск. Лицата също в срок до 3 работни дни трябва да уведомят работодателя/осигурителя си за настъпилите обстоятелства.
Когато болничните листове са със застъпващи се периоди, е необходимо да се съобрази, че ако болничните листове са налични при осигурителя преди представянето на удостоверение, приложение № 9, за първия болничен лист в т. 9 се попълва целият период, вписан от лекаря/лекарите в издадения болничен лист “от ден” “до ден вкл.”, а в една от колоните “Работни дни” или “Работни часове” - броят на работните дни или работните часове, намален с броя на тези, които се застъпват от втория болничен лист. За втория болничен лист се попълва целият период “в отпуск от” и “в отпуск до”, така както е издаден болничният лист, и броят на всички работни дни или работни часове от периода.
Ако за първия от два болнични листове със застъпващи се периоди вече е представено в НОИ удостоверение, приложение № 9, в което е вписан броят на всички работни дни или работни часове от периода по болничния лист, съответно целия календарен период на отпуска “от ден” “до ден вкл.”, тогава за втория болничен лист в т. 9 се попълва целият период “от ден” “до ден вкл.”, вписан от лекаря/лекарите, които са издали болничния лист и броят на работните дни или работните часове, намален с броя на тези, които се застъпват с първия болничен лист.
В случай че и за двата болнични листове със застъпващи се периоди са представени в НОИ удостоверения, приложения № 9 е необходимо за втория болничен лист да се подаде удостоверение № 9 с код “Корекция”, в което в т. 9 да се попълни целият период “от ден” “до ден вкл.”, вписан от лекаря/лекарите, които са издали болничния лист и броят на работните дни или работните часове, намален с броя на тези, които се застъпват с първия болничен лист.
Преценката на правото на парични обезщетения се извършва въз основа на декларираните данни от осигурителя, както с декларация, образец № 1, така и с удостоверение, приложение № 9, включително и по данните от другите регистри на НОИ. В удостоверение, приложение № 9 се попълва видът осигурен към деня на настъпване на риска, попълнен и в декларация, образец № 1. В случай че към датата на обработката в НОИ на представеното удостоверение, приложение № 9 с искане за изплащане на парично обезщетение за издаден болничен лист данните, декларирани от осигурителя в т. 4 от Раздел I „Удостоверявам следните обстоятелства“ са некоректни, може неправилно да бъде определено правото на парично обезщетение, което да наложи последваща проверка по случая, включително и проверка в осигурителя за уточняване и отстраняване на допуснатите неточности/грешки. Затова е важно кодът за вид осигурен да точен и да е един и същ, както в декларация, образец № 1, така и в удостоверение, приложение № 9.
При представяне на удостоверение, приложение № 9 за болничния лист за майчинство, с който дните се изравняват до 135 календарни дни, задължително се декларират съответните обстоятелствата за детето в точки от 13 до 23 (съответно при промяна в обстоятелствата - в Раздел II. „ Удостоверявам следните промени в обстоятелствата в точки от 4 до 12). Данните от тези точки са необходими при извършването преценка правото на парично обезщетение по болничния лист. В случай че децата са близнаци първо се поставя отметка на т. 13 и след това се попълват данните поотделно за всяко дете. Данните за майката и за бащата се попълват, единствено когато детето/децата не е/са с ЕГН. В тези случаи задължително се попълва номера на удостоверението/ята за раждане на детето/децата. Задължително е попълването на данните от посочените точки и при представяне на удостоверение, приложение № 9 за болничен лист издаден за случаите по чл. 167 от КТ.
В случаите, в които лицето няма необходимия 6-месечен осигурителен стаж за придобиване право на парично обезщетение и не го придобива през периода по болничния лист, в т. 9 от удостоверението не се попълва броят на работните дни по календар, обхванати от периода по болничния лист, а се попълва само броят на работните дни или работните часове по чл. 40, ал. 5 от КСО, независимо дали по тях осигурителят ще изплати възнаграждение.
Когато лицето няма 6 месеца осигурителен стаж, но го придобива през периода по болничния лист, в т. 9 се попълва броят на работните дни или работните часове по чл. 40, ал. 5 от КСО (независимо дали по тях осигурителят ще изплати възнаграждение) и броят на работните дни или работните часове с право на парично обезщетение от средствата на ДОО, изчислени от деня, следващ датата на придобиване на стажа до края на периода по болничния лист.
Ако временната неработоспособност (например по три болнични листове) е без прекъсване и лицето няма 6 месеца осигурителен стаж към началото на първия и втория болничен лист, а го придобива през периода на третия болничен лист, в този случай в първия болничен лист в т. 9 от удостоверението се попълва само броят на работните дни или работните часове по чл. 40, ал. 5 от КСО; във втория болничен лист в т. 9 се вписват нула работни дни или работни часове; а в третия болничен лист се посочва само броят на работните дни или работните часове с право на парично обезщетение от средствата на ДОО, изчислени от деня, следващ датата на придобиване на стажа да края на периода по болничния лист.
Данните от тези точки са необходими за правилното и точно определяне на съответните части от паричното обезщетение, които се изплащат на лицето, което работи по повече от едно правоотношение при един осигурител, затова са задължителни за попълване. При допусната грешка е необходимо подаденото удостоверение да се заличи и да се подаде ново с коректните данни. Когато лицето работи по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване при един осигурител (същия ЕИК) към деня на настъпване на риска, в т. 5 в две позиции се попълва броят на правоотношенията или основанията, по които лицето е осигурено при този осигурител, например ако са две в т. 5 се попълва “02”. В т. 6 в две позиции се попълва поредният номер на конкретното удостоверение, в зависимост от броя на правоотношенията/основанията за осигуряване, посочени в т. 5, или в едното удостоверение (например, за основното правоотношение/основание) в т. 6 се попълва “01”, а в другото (за допълнителното правоотношение/основание) - “02.
Данните в точки 5 и 6 са задължителни за попълване, когато лицето работи по едно правоотношение при осигурителя, тъй като тези данни са и основни параметри, свързани с определяне правото на парично обезщетение.
Изложеното следва да се има предвид и при попълването на удостоверение, приложение № 10.
Ако необходимият осигурителен стаж се придобива през периода по болничния лист в полето „На ............ 20.... г. лицето придобива изискуемия осигурителен стаж.“ се вписва датата, на която лицето придобива изискуемия 6, съответно 12-месечен стаж. Това е последният ден, с който се придобива необходимият осигурителен стаж. Например: към деня на настъпване на временната неработоспособност с период от 08.01.2024 г. до 12.01.2024 г. вкл. лицето няма необходимия 6-месечен осигурителен стаж, за което в съответната точка от Раздел I. е декларирано, че лицето няма 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. На 10.01.2024 г. лицето придобива необходимия стаж, т.е. считано от 11.01.2024 г. има право на парично обезщетение, предвид което датата, която се вписва за дата на придобиване на стажа е 10.01.2024 г.
Изложеното следва да се има предвид и при попълването на удостоверение, приложение № 10 и № 11, ако стажът се придобива през периода на съответното обезщетение.
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж (самоотлъчки, неплатен отпуск за повече от 30 работни дни през една календарна година, (за 2020 г. – повече от 60 работни дни, за 2021 г. и 2022 г. – повече от 90 работни дни и от 2023 г. отново повече от 30 работни дни), работа през определени дни от месеца и др.), независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Лицето се счита за осигурено, когато извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство и са внесени или дължими осигурителни вноски в деня преди настъпването и в деня на настъпването на риска. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, за което са внесени авансовите осигурителни вноски, а лицата по чл. 4а (морските лица) се смятат за осигурени за времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. Изложеното следва да се има предвид и при попълването на удостоверения, приложения № 10 и 11.
При попълване на удостоверение, приложение № 9 и № 10 в полето за адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон и електронен адрес се попълват данните за лицето, на което е издаден болничният лист (или е разрешен съответният вид отпуск), а не на осигурителя. Тези данни е необходимо да са пълни и правилни, с оглед уведомяване на лицето при установени нередности.
Ако при попълване на удостоверението се сгреши макар и една цифра от номера на болничния лист (или е грешно попълнен периодът на болничния лист), това удостоверение не може да се свърже с данните от издадения болничен лист, които се подават от органите на медицинската експертиза за Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им (ЕРБЛРО), тъй като номерът на болничния лист е един от основните параметри, по които се свързват данните и се извършват обработките по преценка правото и изчисляване на обезщетението. Ако е представено удостоверение, приложение № 9 с грешен номер, то следва да се заличи и да се представи ново удостоверение с правилния номер.
Номерът на болничния лист се състои от 12 символа – буква Е, 4-цифрено означение на календарната година, в която се генерира номерът и 7-цифрен нарастващ номер, уникален за календарната година, в която се генерира номерът. Номерата на болничните листове се предоставят от НОИ на регистрираните в ТП на НОИ лечебни заведения. При попълването на номера на болничния лист e важно да се знае, че буквата “Е” трябва да е главна буква и задължително да е на латински.
Когато удостоверението не е прието в НОИ, се посочват причините за неприемането и това удостоверение не фигурира в информационната система на НОИ. В този случай следва да се отстранят посочените причини/грешки и удостоверението отново да се подаде с код “Представяне”.
При представянето на данните с удостоверения, приложения № 9, 10 и 11 се контролират така наречените основни параметри, свързани с определяне правото на парично обезщетение при попълването на които, ако се допусне грешка, данните не могат да се коригират с удостоверение с код “Корекция”. За да бъде отстранена допусната грешка в основен параметър следва да се заличи удостоверението, т.е. да се представи удостоверение със същите данни (сгрешените данни), но с код „Заличаване“ и след това да се представи ново удостоверение с код „Представяне“ и с попълнени правилните данни. Основните параметри, които не подлежат на корекция са:
- началната дата за изплащане на паричното обезщетение, независимо от вида на обезщетението (за удостоверение № 10 и 11);
- ЕГН/ЛН/ЛНЧ/СлН, издаден от НАП (за удостоверение № 9, 10 и 11);
- ЕИК/Код по Булстат (за удостоверение № 9, 10 и 11);
- номер на болничен лист (за удостоверение № 9);
- вид и основание на обезщетението (за удостоверение № 10 и 11);
- брой правоотношения/основания за осигуряване при осигурителя (за удостоверение № 9 и 10) и
- пореден номер на удостоверението (за удостоверение № 9 и 10).
При допуснати пропуски или грешки в останалите реквизити на удостоверението при необходимост от тяхното допълване или коригиране се представя удостоверение с код „Корекция“.
Всички данни/документи за отпускане на парично обезщетение при временна неработоспособност, трудоустрояване и майчинство първоначално се представят със съответното удостоверение с код „Представяне“. С код „Представяне“ се представят и удостоверенията при настъпила промяна в обстоятелствата, свързана с изплащането на обезщетенията, като се попълва само общата част и Раздел II от удостоверението „Удостоверявам следните промени в обстоятелствата“. В случай че е необходима корекция на вече представено удостоверение (независимо в кой раздел ще се извършва корекцията) се представя ново удостоверение с код „Корекция“, изцяло попълнено, но с коректните данни за съответния раздел.