Зачита ли се осигурителен стаж и как следва да се подаде декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на министъра на финансите за лицата, чиито работодатели са получили компенсации по реда на чл. 1, ал. 1, 2 и 3 от Постановление № 55 на МС от 30.03.2020 г. (в сила от 13.03.2020 г.), поради обявеното извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
Отговор: Съгласно чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ, ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), при обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.
Предвид чл. 120в, ал. 2 от КТ, когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.
Предвид чл. 1, ал. 1 от Постановление № 55 на МС от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ПМС № 55), на работодател, който поради извънредното положение, със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, е преустановил работата на предприятието или на част от предприятието, могат да се изплащат суми, като компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието, съгласно § 6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
На основание чл. 1, ал. 2 от ПМС № 55, компенсации по ал. 1 могат да се изплащат и на работодател, който по своя преценка и със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда, е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители.
Текстът на чл. 120в от КТ е пряко свързан с новоприетата норма на чл. 267а от КТ, съгласно която в случаите по чл. 120в от КТ работникът и служителят има право на брутното си трудово възнаграждение за времето на преустановяване на работата. Решението е аналогично на установеното за времето на престой не по вина на работника, съобразно чл. 267, ал. 1 от КТ. За времето по чл. 120в от КТ трудовите правоотношения на работниците и служителите не са прекратени и за същото време е дължимо брутното им трудово възнаграждение на основание чл. 267а от КТ. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на ДОО за съответната година.
Тъй като за времето на преустановяване на работа при обявено извънредно положение по реда на чл. 120в от КТ работниците и служителите имат право на брутното си трудово възнаграждение, върху което се дължат осигурителни вноски, то на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО, това време се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата.
При подаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на министъра на финансите, работодателят следва да посочи работни дни, в които е преустановена работата в т. „16.1“ „Отработени и други дни с осигурителни вноски“.
На основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), работодателят може да установи в предприятието или в негово звено за целия период на обявеното извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от ПМС № 55, компенсации може да се изплащат и на работодател, който със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 от КТ, е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено.
Условието за получаване на компенсация при установено непълно работно време е работодателят да изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение, определено като за работа при пълно работно време, на работниците и служителите, за които получава компенсация, както и да внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец (чл. 1, ал. 9 от ПМС № 55).
В тази връзка, за да са изпълнени условията за получаване на компенсацията за работниците и служителите при установено непълно работно време, работодателят следва да изплати трудово възнаграждение като за работа при пълно работно време и да внесе дължимите по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителни вноски.
Относно осигурителния стаж на работниците и служителите, за които работодателят е установил непълно работно време, следва да се прилага общото правило на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО, съгласно което, ако лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.
В декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на министъра на финансите следва да се отрази размера на изплатеното пълно трудово възнаграждение в т. 21 „Осигурителен доход“, като броя на отработените часове през месеца трябва да е в съответствие с реално отработените часове, които се посочват в т. 16.7 „Отработени часове – общо“ и в съответствие с тях се попълва позиция 4 (попълва се дневното договорено работно време в часове на осигуреното лице; когато дневното работно време е различно през отделните дни в месеца, се попълва в часове среднодневното работно време; когато при изчисляването се получи остатък, равен или по-голям от половин час, се закръглява на пълен час) на т. 16 „Дни в осигуряване – общо“. В т. 16.1. „Отработени и други дни с осигурителни вноски“ се попълват в две позиции дните с осигурителни вноски.
На основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), работодателят може да установи в предприятието или в негово звено за целия период на обявеното извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от Постановление № 55 на МС от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ПМС № 55, в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп., в сила от 21.04.2020 г.), компенсации може да се изплащат и на работодател, който със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 от КТ, е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено.
Предвид чл. 1, ал. 5 от ПМС № 55, компенсациите са в размер 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. и от дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя на всеки работник или служител, за когото е приложен режимът по ал. 1, 2 и 3 и на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации. В случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.
Условието за получаване на компенсация при установено непълно работно време е работодателят да изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение, определено като за работа при пълно работно време, на работниците и служителите, за които получава компенсация, както и да внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец (чл. 1, ал. 9 от ПМС № 55).
В тази връзка, за да са изпълнени условията за получаване на компенсацията за работниците и служителите при установено непълно работно време, работодателят следва да изплати трудово възнаграждение като за работа при пълно работно време и този размер следва да бъде отразен в декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на министъра на финансите.
Съгласно указанията за попълване на декларация обр. № 1, в позиции 1 и 2 на т. 16 „Дни в осигуряване – общо“ се попълва общият брой работни дни в осигуряване, в позиция 3 се попълва законоустановеното работно време за длъжността, в позиция 4 се попълва установеното непълно работно време за месеца. Когато дневното работно време е различно през отделните дни в месеца, в позиция 4 се попълва в часове среднодневното работно време. Ако при изчисляването се получи остатък, равен или по-голям от половин час, се закръглява на пълен час.
Подадените данни в т. 16.7 „Отработените часове – общо“ през месеца трябва да са в съответствие с реално отработените часове, независимо от размера на начисленото и изплатено трудово възнаграждение, което се отразява в същата декларация.
Относно осигурителния стаж на работниците и служителите, за които работодателят е установил непълно работно време, следва да се прилага общото правило на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно което, ако лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.