Правото на отпуск на бащата (осиновителя) за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст, регламентирано в чл. 164в от КТ, е право на всеки работник или служител, ако са изпълнени посочените в разпоредбата условия, а именно – да не е ползвал или да е ползвал по-малко от два месеца отпуск общо за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст вместо майката (осиновителката) или отпуск при смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката).
Съгласно разпоредбата на чл. 53д от КСО осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) има право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8- годишна възраст, когато има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск и не му е изплащано обезщетение при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето, отглеждане на дете до 2-годишна възраст или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, които бащата/осиновителят има право да ползва със съгласието на майката/осиновителката, както и при смърт или тежко заболяване на майката/осиновителката. Когато на бащата (осиновителя) е изплащано някое от тези обезщетения за период, по-кратък от два месеца, той има право на обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст в размер на разликата между два месеца и периода на изплащане на съответните обезщетения.
Самостоятелното право на бащите на този отпуск възниква след навършване на 2-годишна възраст на детето до навършване на 8-годишната му възраст, тъй като титуляр на отпуските за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, са майките и само с изричното им съгласие могат да се ползват вместо тях от бащите. В тази връзка бащата може да се възползва от правото си на отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст във всеки удобен за него момент, при условие че са изтекли фиксираните във времето отпуски (при бременност и раждане след навършване на 6-месечна възраст на детето, за отглеждането му до 2-годишна възраст и детето не е навършило 8-годишна възраст). Аналогично е и становището на Министерството на труда и социалната политика, изразявано многократно в официални отговори на запитвания от граждани и осигурители.
Видно от гореизложеното право на отпуск и съответно на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст ще възникне след като изтече периода на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, т.е. след като няма възможност да бъде прехвърлян от майката отпуск.
Във връзка с изложеното следва да се има предвид, че преди да се придобие право на отпуск и на обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, законодателят е предвидил в нормативната уредба друга възможност - за периода след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане - до навършване на 2-годишна възраст на детето, да се ползва отпуск по чл. 164, ал. 3 от КТ вместо майката и да се получава парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53, ал. 2 от КСО.
По смисъла на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) паричното обезщетение за временна неработоспособност се изплаща на осигурените лица вместо трудово възнаграждение за периода на отпуск, разрешен по преценка на здравните органи с издаване на болнични листове.
Съгласно чл. 48а и чл. 52а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
Предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи, в т.ч. и болнични листове.
Във връзка с горното, в случай че през времето, в което лицето се намира в отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (т.е. то не упражнява трудова дейност, не получава трудово възнаграждение и дните в декларация, образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ се посочват в т. 16.2, респективно т. 16.3 или т. 16.4) начисляването и изплащането на допълнително материално стимулиране като бонуси (премии) и други допълнителни възнаграждения, върху които се дължат осигурителни вноски, не е пречка за получаване на паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст от държавното обществено осигуряване.
Заявление-декларация за изплащане на еднократна парична помощ при смърт на осигурено лице може да се подаде по електронен път чрез:
- формата за контакт с НОИ с достъп до лични данни(с квалифициран електронен подпис – КЕП или с ЕГН/ЛНЧ и ПИК на НОИ);
- средства за електронна идентификация - КЕП или ПИК, издаден от НОИ, чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на Министерство на електронното управлениекато съобщение до профила на ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя;
- рубриката Е-услуги и справки » Единен портал за електронни услуги на НОИ ⇒ВХОД ЕПЕУ НА НОИ. Електронният портал е достъпен с КЕП или ПИК издаден от НОИ или от НАП.
Формулярът на заявлението-декларация по образец приложение № 17 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване следва да се попълни и прикачи.
Удостоверенията, приложения № 9, 10 и 11 към НПОПДОО се представят по електронен път в НОИ чрез използване на квалифициран електронен подпис (КЕП) на подателя. За представяне на документите от задължените лица или от упълномощени от тях лица, е необходимо да се направи регистрация чрез уеб-приложението на НОИ "Интегрирана система за електронен обмен на документи и данни", достъпно на интернет страницата на НОИ в рубрика Е-услуги и справки/ еПарични обезщетения/ Софтуер.
Подробна информация за начина на регистриране и за подаване на документи за изплащане на парични обезщетения от НОИ по електронен път, и въобще за работата с програмния продукт, ще намерите в публикуваната на същото място Инструкция за работа с уеб-приложение на НОИ "Интегрирана система за електронен обмен на документи и данни".
Там ще намерите и Ръководство за инсталиране на самостоятелно работещ програмен продукт на НОИ за въвеждане, контрол и изпращане на данни от удостоверения по НПОПДОО“.
От 1 юли 2019 г. отпадна изискването за деклариране от страна на осигурителите/самоосигуряващите се лица наличието на необходимия осигурителен стаж за придобиване право на парично обезщетение в удостоверения, приложения № 9, 10 и 11 към НПОПДОО. Наличието на 6 или 12 месеца осигурителен стаж се проверява служебно от НОИ. Само в случаите, в които лицата нямат необходимия осигурителен стаж, осигурителите/самоосигуряващите се лица са длъжни да отбележат това обстоятелство в Раздел I „Удостоверявам следните обстоятелства“ на удостоверение, приложение № 9, в т. 2 „Към деня на настъпване на временната неработоспособност, трудоустрояването лицето няма 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство.
На ……20…г. лицето придобива изискуемия осигурителен стаж.
(данните се попълват, когато лицето придобива необходимия осигурителен стаж през периода по болничния лист)“
или в т. 3 „Към деня на настъпване на бременността и раждането няма 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство.
На ……20…г. лицето придобива изискуемия осигурителен стаж.
(данните се попълват, когато лицето придобива необходимия осигурителен стаж през периода по болничния лист)“ в зависимост от осигурения риск.
Когато е отбелязано, че лицето няма изискуемия осигурителен стаж към деня на настъпване на съответния риск, осигурителят/самоосигуряващият е длъжен да попълни датата, на която го придобива, когато тази дата е през периода по болничния лист, т.е. попълва последният ден, с който се придобива осигурителният стаж.
Самостоятелно работещият програмен продукт на НОИ за въвеждане, контрол и изпращане на данни от удостоверение, приложение № 9, № 10 и № 11 към НПОПДОО, който е публикуван на официалната интернет страница на НОИ е съобразен с описаните промени и при използването му за подаване на данни с удостоверение, приложение № 9 т. 2 и т. 3 се попълват по следния начин:
- когато лицето няма необходимия 6-, съответно 12- месечен осигурителен стаж, това обстоятелство се отбелязва с маркер в едно от двете квадратчета, разположени в ляво преди текста на т. 2 и 3, в зависимост от осигурения риск;
- в останалите случаи, т. е. когато лицето има необходимия 6-, съответно 12- месечен осигурителен стаж, се отбелязва за кой от рисковете - временна неработоспособност или бременност и раждане се отнася удостоверението, като се маркира в едно от двете квадратчета с текст „Т. 2/т. 3 е относима към осигурения риск“, разположени в дясно след текста на т. 2 и т. 3. Отбелязването е необходимо за да се извърши в НОИ автоматичната проверка на необходимия стаж за съответния риск.
От упълномощено лице на хартиен носител в териториалното поделение на Националния осигурителен институт могат да се подадат следните заявления декларации:
Заявление за изплащане на парични обезщетения при ликвидация или прекратяване на осигурителя или при прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда (Приложение № 15 към чл. 24 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО);
Заявление-декларация за изплащане на парична помощ по чл. 11, ал. 3 КСО - за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване (Приложение № 16 към чл. 25 от НПОПДОО);
Заявление-декларация за изплащане на парична помощ при смърт на осигурено лице по чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 2 или чл. 13, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (Приложение № 17 към чл. 26 от НПОПДОО);
Заявление-декларация за изплащане на неполучени от починало лице парични обезщетения и помощи (Приложение № 18 към чл. 27 от НПОПДОО).
В НПОПДОО е предвиден ред за подаване на заявленията декларации чрез упълномощено лице. Тази правна възможност следва от общото правило на чл. 18 от АПК, по силата на което пред административните органи гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В качеството на представител на заявителя може да бъде както законният му представител, така и представител по пълномощие.
На основание чл. 18, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 32 от ГПК представители по пълномощие могат да бъдат: адвокатите; родителите, децата или съпругът, юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец; областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, други лица предвидени в закон. Съгласно чл. 33 от ГПК посочените пълномощници се легитимират като такива с писмено пълномощно без нотариална заверка на подписите. По отношение на адвокатите това може да бъде адвокатско пълномощно (чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата). В тези случаи не следва да се изисква документ за самоличност на упълномощителя.
С текста на чл. 18, ал. 2 от АПК се регламентира учредяването на представителство от граждани и организации извън посочените в чл. 32 от ГПК. В този случай пълномощниците се легитимират като такива с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите.
С оглед пълнота, следва да се има предвид, че освен представителство по пълномощие, съществува и такова по закон – на родителите спрямо ненавършилите им пълнолетие лица, настойниците - по отношение на поставените под пълно запрещение лица и т.н. В тези случаи те следва да удостоверят това си качество със съответните документи.
На основание чл. 6, ал. 2 от НПОПДОО осигурителите съхраняват документите, представени от осигурените лица при тях. За всеки болничен лист осигурителите представят в НОИ само удостоверение, приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. В удостоверението се попълват всички необходими за конкретния случай данни, съгласно указанията за попълване на удостоверението, като се вземат предвид и данните от приложение № 1.
Към удостоверение, приложение № 9, което се представя в НОИ, не се прилага декларация, приложение № 1 към наредбата, както и удостоверението от банката, а се съхраняват при осигурителя.
За лицата, които вече имат декларирани лични сметки в НОИ за изплащане на парични обезщетения или помощи, не е необходимо те отново да се декларират в НОИ с вписването им в удостоверение, приложение № 9, освен в случаите, в които лицата желаят да променят сметките си.
В случай че за конкретното лице има представени данни за болничен лист или друг вид обезщетение с удостоверение, приложение № 9 или № 10, едната възможност е да се представи отново това приложение с код “Представяне” със същите основни параметри, като в съответната точка от раздел ІІ “Удостоверявам следните промени в обстоятелствата” се впише новата лична платежна сметка. Другата възможност е да се представи отново приложение № 9 или № 10 с код “Корекция”, с попълнени отново всички данни от раздел I “Удостоверявам следните обстоятелства”, така както са попълнени в представеното преди това удостоверение с код “Представяне”, като в съответната точка се впише новата лична платежна сметка.
Когато детето е настанено в детско заведение, вкл. детска ясла, майката няма право на отпуск за отглеждане на дете до 2 години - виж чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, и на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – виж чл. 53, ал. 4. Ако майката не ползва отпуск за отглеждане на детето и не е дала съгласието си отпускът да се ползва от друго лице (баща, баба или дядо на детето), тя има право на парично обезщетение по чл. 54 от КСО (в размер на половината от обезщетението по чл. 53 от КСО), ако детето не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка - виж чл. 54, ал. 3 от КСО. Майката има право на обезщетението по чл. 54 от КСО за времето, през което работи, както и за времето на отпуск, който не е от същия вид (за отглеждане на дете), включително и за времето на отпуск за временна неработоспособност, за гледане на болен член от семейството (в това число и на болно дете), за бременност и раждане.
Паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - през време на допълнителния отпуск за отглеждане на дете по чл. 164 от Кодекса на труда – не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, вкл. детска ясла (виж чл. 53, ал. 4 от КСО). Имат се предвид всички видове детски заведения (държавни, общински и частни) – целодневни, полудневни и седмични детски градини, в т. ч. и такива, в които има яслени групи, и детските ясли – независимо дали отглеждането на детето в тях е на пълна държавна издръжка или не.
Паричното обезщетение по чл. 54 от КСО – когато майката не ползва допълнителния отпуск за отглеждане на детето по чл. 164 от КТ и не е дала съгласие отпускът да се ползва от друго лице (баща, баба или дядо на детето) – не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка (виж чл. 54, ал. 3 от КСО).
По смисъла на § 1, ал. 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване “Детски заведения на пълна държавна издръжка” са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса.
В ал. 4 на чл. 53 от КСО са изброени обстоятелствата, при които паричното обезщетение не се изплаща. Настаняването на детето в детско заведение, включително детска ясла, е едно от тези обстоятелства, като видът на детското заведение (държавно, общински или частно) е без значение. Когато детето бъде настанено в детско заведение, включително детска ясла, се прекратява и отпускът на майката по чл. 164 от КТ – чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. В заявление-декларация по образец /Приложение № 7 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) за изплащане на обезщетението по чл. 53 от КСО/ майката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение, включително детска ясла, и че ползва отпуск за отглеждане на дете по чл. 164 от КТ. Тъй като тези обстоятелства се променят при настаняване на детето в детската ясла, тя има задължение в срок до 3 работни дни от настаняването да подаде при осигурителя/работодателя си ново заявление-декларация, Приложение № 7, а той в срок до 3 работни от получаването й следва да представи в Националния осигурителен институт удостоверение, Приложение № 10 към НПОПДОО.
Съгласно чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат не по-малко от 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Ако бабата не извършва трудова дейност, за която да е осигурена по КСО за общо заболяване и майчинство, тя няма право на обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда, съгласно която със съгласието на майката отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се разрешава на бащата или на един от родителите на майката или бащата на детето, когато работят по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО). Видно от цитираните разпоредби, за да има лицето право на парично обезщетение при временна неработоспособност поради общо заболяване, е необходимо да има 6 месеца осигурителен стаж като лице, осигурено за общо заболяване и майчинство и към началото на временната неработоспособност да упражнява трудова дейност, по която да подлежи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство. Важно е да се има предвид, че при работа на непълно работно време осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време за съответната длъжност.
Съгласно чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
В случая, за да има право лицето на парично обезщетение при бременност и раждане е необходимо да има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство и към началото на първия болничен лист за 45 календарни дни да упражнява трудова дейност (т.е. да работи), по която да подлежи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство. Стажът в размер на 12 месеца не е необходимо да е положен непосредствено преди началото на временната неработоспособност поради бременност и раждане.
Ако не отговаря на посочените условия, лицето няма качество на “осигурено лице” по смисъла на КСО и няма право на парично обезщетение от средствата на ДОО. В този случай, следва да се обърне към съответната Дирекция “Социално подпомагане” по местоживеене.
По време на допълнителния отпуск за отглеждане на дете по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на майката се изплаща обезщетение при условия, определени в чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В ал. 4 на чл. 53 са изброени обстоятелствата, при които паричното обезщетение не се изплаща. Настаняването на детето в детско заведение, включително детска ясла, е едно от тези обстоятелства. Когато детето бъде настанено в детско заведение, включително детска ясла, се прекратява и отпускът на майката по чл. 164 от КТ – чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Детето се счита настанено в детското заведение, съответно детската ясла, от деня, в който реално е започнало да посещава заведението (конкретната дата на постъпване, вписана в документацията на заведението), а не от датата на записването. От тази дата се прекратява правото на отпуск и обезщетение за отглеждане на детето.
При подаване на заявление-декларация по образец, приложение № 7 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) за изплащане на обезщетението по чл. 53 от КСО майката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение, включително детска ясла, и че ползва отпуск за отглеждане на дете по чл. 164 от КТ. Тъй като тези обстоятелства са се променили, тя има задължение в срок до 3 работни дни от настаняването да подаде при осигурителя/работодателя си ново заявление-декларация, Приложение № 7, а той в срок до 3 работни дни от получаването ѝ следва да представи в Националния осигурителен институт удостоверение, Приложение № 10 към НПОПДОО.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат не по-малко от 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. На основание разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение на болно дете до 18-годишна възраст – до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството.
Ако лицето подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство по КСО, то се счита осигурено и през периодите на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете – чл. 9, ал. 2, т. 1 и чл. 10 от КСО.
Предвид изложеното, ако са налице посочените условия, и през времето на ползване на неплатен отпуск по чл. 167а от Кодекса на труда бъде издаден болничен лист за гледане на болно дете до 18-годишна възраст, отпускът за временна неработоспособност прекъсва неплатения отпуск и лицето ще има право на парично обезщетение по болничния лист.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат не по-малко от 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. На основание разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 4 от КСО парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения – за времето, през което осигуреният е бил в заведението. Когато в семейството има близнаци, обстоятелството, че майката се намира в отпуск за бременност и раждане (до 410 календарни дни), не е пречка бащата да се намира в отпуск за гледане на дете до 3-годишна възраст, настанено на лечение в лечебно заведение за болнична помощ и да получава парично обезщетение по издадения му болничен лист.
Чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО предвижда парично обезщетение да се изплаща за не повече от 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството, за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение на болно дете до 18-годишна възраст. Това ограничение не се отнася за случаите на гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено заедно с осигурения в заведение за болнична помощ.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки от тях. В графа “бележки” на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден.
Ако към началото на временната неработоспособност лицето е осигурено по два трудови договора, следва да представи два отделни екземпляра болнични листове и пред двамата работодатели.
Когато лицето работи по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване при един осигурител (същия ЕИК) към деня на настъпване на риска, в т. 5 в две позиции се попълва броя на правоотношенията или основанията, по които лицето е осигурено при този осигурител. В конкретния случай в т. 5 се попълва “02”. В т. 6 в две позиции се попълва поредния номер на конкретното удостоверение, в зависимост от броя на правоотношенията/основанията за осигуряване, посочени в т. 5, или в случая в едното удостоверение (например, за основното правоотношение/основание) в т. 6 се попълва “01”, а в другото (за допълнителното правоотношение/основание) - “02”.
В случай че трудовият договор, сключен с лицето на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 – 5 от КТ е срочен без да е определена крайна дата, при попълването на удостоверения, приложение № 9 или № 10 не е необходимо да се попълва дата в съответните точки на раздел І “Удостоверявам следните обстоятелства”. Следва да се отбележи само, че правоотношението е срочно. При прекратяване на срочното правоотношение, имащо отношение към периода на временната неработоспособност и правото на обезщетение е задължително да се попълни датата на прекратяване на правоотношението в съответната точка от удостоверенията, приложение № 9 или № 10.
Осигурителят не следва да упълномощава служителя, тъй като КЕП е издаден на осигурителя с неговия ЕИК, а служителят е вписан като автор на този КЕП. Необходимо е единствено осигурителят да се регистрира като потребител на уеб-услугите на НОИ.
При смяна/преиздаване от същия издател на електронния подпис, ако реквизитите на упълномощеното в него лице, които фигурират и в заявленията за упълномощаване (ЕИК, ЕГН, автор) са същите, не се налага оттегляне и ново упълномощаване. Ако в тези случаи само е продължен срокът на валидност на КЕП не се налага дори нова регистрация на потребителя. Системата, при работа с някой от режимите, изискващи КЕП, разпознава новия подпис по идентификационните данни и автоматично обновява реквизитите, вписани в него, включително и новия срок. В случай обаче, че е променен някой от основните реквизити - ЕИК, ЕГН или автор трябва да се направи оттегляне на упълномощаването. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО при оттегляне на упълномощаването упълномощителят представя ново заявление, приложение № 13 към наредбата, в съответното ТП на НОИ лично или чрез упълномощено за целта лице или по електронен път с валиден КЕП на упълномощителя. След оттегляне на упълномощаването, което се извършва до 3 работни дни от подаване на заявлението, ще стане достъпно създаването на ново заявление за упълномощаване в ИСЕОДД. В тези случаи ще е необходимо да се направи и нова потребителска регистрация на КЕП.
При работа със системата ИСЕОДД, наименованията на осигурителите се визуализират от регистър в информационната система на НОИ, който се актуализира чрез получаване на данни от Националната агенция за приходите въз основа на промените, направени и получени от Агенцията по вписванията - Търговски регистър и Регистър БУЛСТАТ. При преиздаването на електронния подпис от същия издател, само с промяна в наименованието на осигурителя и запазване на основните реквизити на регистрацията – ЕИК/БУЛСТАТ и автор, не е необходимо да се прави пререгистрация или нова потребителска регистрация с преиздаден КЕП. Системата, при работа с някой от режимите, изискващи КЕП, разпознава новия подпис и автоматично обновява данните, вписани в него. Същото е валидно и при преиздаване на КЕП с променен срок на валидност и запазени посочените реквизити от същия издател.