Въпрос: Как се подава по електронен път заявление-декларация за изплащане на еднократна помощ при смърт на осигурено лице?

Заявление-декларация за изплащане на еднократна парична помощ при смърт на осигурено лице може да се подаде по електронен път чрез формата за контакт с НОИ с достъп до персонални данни (с квалифициран електронен подпис – КЕП или с ЕГН/ЛНЧ и ПИК на НОИ), което е достъпно на интернет страницата на НОИ чрез рубрика „Е-услуги“, подрубрика „Административни услуги“/Въпроси, сигнали и жалби/Форма за контакт с НОИ – с достъп до персонални данни/избор на съответното ТП на НОИ, в което ще се подават документите за изплащане на паричната помощ (по постоянен или настоящ адрес на правоимащото лице или в съответното на починалия ТП на НОИ).
Формуляр на заявлението-декларация по образец, приложение № 17 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, което следва да се попълни и прикачи, може да се открие на интернет страницата на НОИ като се избере рубрика За потребителя, подрубрики Формуляри/Формуляри и образци за временна неработоспособност и майчинство.

Въпрос: Как се подават данни по електронен път в НОИ с удостоверения, приложения № 9, 10 и 11 към НПОПДОО? Необходима ли е предварителна регистрация?

Удостоверенията, приложения № 9, 10 и 11 към НПОПДОО се представят по електронен път в НОИ чрез използване на квалифициран електронен подпис (КЕП) на подателя. За представяне на документите от задължените лица или от упълномощени от тях лица, е необходимо да се направи регистрация чрез уеб-приложението на НОИ "Интегрирана система за електронен обмен на документи и данни", достъпно на интернет страницата на НОИ в рубрика Е-услуги/ еПарични обезщетения/ Софтуер.

Подробна информация за начина на регистриране и за подаване на документи за изплащане на парични обезщетения от НОИ по електронен път, и въобще за работата с програмния продукт, ще намерите в публикуваната на същото място Инструкция за работа с уеб-приложение на НОИ "Интегрирана система за електронен обмен на документи и данни".

Там ще намерите и Ръководство за инсталиране на самостоятелно работещ програмен продукт на НОИ за въвеждане, контрол и изпращане на данни от удостоверения по НПОПДОО

Въпрос: Как следва да се попълват т. 2 и т. 3 относно осигурителния стаж от удостоверение, приложение № 9 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО след измененията от 1 юли 2019 г.

От 1 юли 2019 г. отпадна изискването за деклариране от страна на осигурителите/самоосигуряващите се лица наличието на необходимия осигурителен стаж за придобиване право на парично обезщетение в удостоверения, приложения № 9, 10 и 11 към НПОПДОО. Наличието на 6 или 12 месеца осигурителен стаж ще се определя служебно от НОИ. Само в случаите, в които лицата нямат необходимия осигурителен стаж, осигурителите/самоосигуряващите се лица са длъжни да отбележат това обстоятелство в т. 2 „Към деня на настъпване на временната неработоспособност, трудоустрояването лицето няма 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство.
На ……20…г. лицето придобива изискуемия осигурителен стаж.
(данните се попълват, когато лицето придобива необходимия осигурителен стаж през периода по болничния лист)“
или в т. 3 „Към деня на настъпване на бременността и раждането няма 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство.
На ……20…г. лицето придобива изискуемия осигурителен стаж.
(данните се попълват, когато лицето придобива необходимия осигурителен стаж през периода по болничния лист)“  в зависимост от осигурения риск.
Когато е отбелязано, че лицето няма изискуемия осигурителен стаж към деня на настъпване на съответния риск, осигурителят/самоосигуряващият е длъжен да попълни датата, на която го придобива, когато тази дата е през периода по болничния лист, т.е. попълва последният ден, с който се придобива осигурителният стаж.
Самостоятелно работещият програмен продукт на НОИ за въвеждане, контрол и изпращане на данни от удостоверение, приложение № 9, № 10 и № 11 към НПОПДОО, който е публикуван на официалната интернет страница на НОИ е съобразен с описаните промени и при използването му за подаване на данни с удостоверение, приложение № 9 т. 2 и т. 3 се попълват по следния начин:
-    когато лицето няма необходимия 6-, съответно 12- месечен осигурителен стаж, това обстоятелство се отбелязва с маркер в едно от двете квадратчета, разположени в ляво преди текста на т. 2 и 3, в зависимост от осигурения риск;
-    в останалите случаи, т. е. когато лицето има необходимия 6-, съответно 12- месечен осигурителен стаж се отбелязва за кой от рисковете - временна неработоспособност или бременност и раждане се отнася удостоверението, като се маркира в едно от двете квадратчета с текст „Т. 2/т. 3 е относима към осигурения риск“, разположени в дясно след текста на т. 2 и т. 3. Отбелязването е необходимо за да се извърши в НОИ автоматичното определяне на необходимия стаж за съответния риск.

Въпрос: Кои заявления декларации за отпускане/изплащане на парични обезщетения от държавното обществено осигуряване могат да се подадат от упълномощено лице?

От упълномощено лице на хартиен носител в териториалното поделение на Националния осигурителен институт могат да се подадат следните заявления декларации:

  • Заявление за изплащане на парични обезщетения при ликвидация или прекратяване на осигурителя или при прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда (Приложение № 15 към чл. 24 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО);
  • Заявление-декларация за изплащане на парична помощ по чл. 11, ал. 3 КСО (Приложение № 16 към чл. 25 от НПОПДОО);
  • Заявление-декларация за изплащане на парична помощ при смърт на осигурено лице по чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 2 или чл. 13, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (Приложение № 17 към чл. 26 от НПОПДОО);
  • Заявление-декларация за изплащане на неполучени от починало лице парични обезщетения и помощи (Приложение № 18 към чл. 27 от НПОПДОО).

В НПОПДОО е предвиден ред за подаване на заявленията декларации чрез упълномощено лице. Тази правна възможност следва от общото правило на чл. 18 от АПК, по силата на което пред административните органи гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В качеството на представител на заявителя може да бъде както законният му представител, така и представител по пълномощие.

На основание чл. 18, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 32 от ГПК представители по пълномощие могат да бъдат: адвокатите; родителите, децата или съпругът, юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец; областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, други лица предвидени в закон. Съгласно чл. 33 от ГПК посочените пълномощници се легитимират като такива с писмено пълномощно без нотариална заверка на подписите. По отношение на адвокатите това може да бъде адвокатско пълномощно (чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата). В тези случаи не следва да се изисква документ за самоличност на упълномощителя.

С текста на чл. 18, ал. 2 от АПК се регламентира учредяването на представителство от граждани и организации извън посочените в чл. 32 от ГПК. В този случай пълномощниците се легитимират като такива с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите.

С оглед пълнота, следва да имате предвид, че освен представителство по пълномощие, съществува и такова по закон – на родителите спрямо ненавършилите им пълнолетие лица, настойниците - по отношение на поставените под пълно запрещение лица и т.н. В тези случаи те следва да удостоверят това си качество със съответните документи.

Въпрос: Как следва да се представят данните за лична платежна сметка за изплащане на парично обезщетение по болничен лист - за временна неработоспособност, бременност и раждане или при трудоустрояване? Необходимо ли е да се представя в НОИ декларация, приложение № 1 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) за лична платежна сметка и удостоверението от банката?

На основание чл. 6, ал. 2 от НПОПДОО осигурителите съхраняват документите, представени от осигурените лица при тях. За всеки болничен лист осигурителите представят в НОИ само удостоверение, приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. В удостоверението се попълват всички необходими за конкретния случай данни, съгласно указанията за попълване на удостоверението, като се вземат предвид и данните от приложение № 1.

Към удостоверение, приложение № 9, което се представя в НОИ, не се прилага декларация, приложение № 1 към наредбата, както и удостоверението от банката, а се съхраняват при осигурителя.

За лицата, които вече имат декларирани лични сметки в НОИ за изплащане на парични обезщетения или помощи, не е необходимо те отново да се декларират в НОИ с вписването им в удостоверение, приложение № 9, освен в случаите, в които лицата желаят да променят сметките си.

Въпрос: Служител желае да промени личната си платежната сметка, по която получава обезщетения от ДОО. Попълва т. 1 от раздел ІІ “Удостоверявам следните промени в обстоятелствата” на декларация, приложение № 1 към НПОПДОО. Как следва да се подаде в НОИ тази промяна?

Една от възможностите е да се впише новата лична платежна сметка в съответната точка от раздел І на удостоверение, приложение № 9 или № 10 към НПОПДОО, когато осигурителят го представя за следващия издаден в бъдеще болничен лист на лицето или при искане на друг вид обезщетение.

В случай че за конкретното лице има представени данни за болничен лист или друг вид обезщетение с удостоверение, приложение № 9 или № 10, друга възможност е да се представи отново това приложение с код “Представяне” със същите основни параметри, като в съответната точка от раздел ІІ “Удостоверявам следните промени в обстоятелствата” се впише новата лична платежна сметка. Възможно е и да се представи отново приложение № 9 или № 10 с код “Корекция”, с попълнени отново всички данни от раздел I “Удостоверявам следните обстоятелства”, така както са попълнени в представеното преди това удостоверение с код “Представяне”, като в съответната точка се впише новата лична платежна сметка.

Въпрос: Може ли майката да получава обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, ако се намира в отпуск и детето посещава детско заведение?

Когато детето е настанено в детско заведение, вкл. детска ясла, майката няма право на отпуск за отглеждане на дете до 2 години - виж чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, и на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – виж чл. 53, ал. 4. Ако майката не ползва отпуск за отглеждане на дете и не е дала съгласието си отпускът да се ползва от друго лице (баща, баба или дядо на детето), тя има право на парично обезщетение по чл. 54 от КСО (в размер на половината от обезщетението по чл. 53 от КСО), ако детето не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка - виж чл. 54, ал. 3 от КСО. Майката има право на обезщетението по чл. 54 от КСО за времето, през което работи, както и за времето на отпуск, който не е от същия вид (за отглеждане на дете), включително и за времето на отпуск за временна неработоспособност, за гледане на болен член от семейството (в това число и на болно дете), за бременност и раждане.

Въпрос: Кои заведения попадат в групата на тези, в които настаняването на детето прекратява изплащането на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст?

Паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - през време на допълнителния отпуск за отглеждане на дете по чл. 164 от Кодекса на труда – не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, вкл. детска ясла (виж чл. 53, ал. 4 от КСО). Имат се предвид всички видове детски заведения – целодневни, полудневни и седмични детски градини, в т. ч. и такива, в които има яслени групи, и детските ясли – независимо дали отглеждането на детето в тях е на пълна държавна издръжка или не.

Паричното обезщетение по чл. 54 от КСО – когато майката не ползва допълнителния отпуск за отглеждане на дете по чл. 164 от КТ и не е дала съгласие отпускът да се ползва от друго лице (баща, баба или дядо на детето) – не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка (виж чл. 54, ал. 3 от КСО).

По смисъла на § 1, ал. 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване “Детски заведения на пълна държавна издръжка” са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса.

Въпрос: Трябва ли да се уведомява НОИ за да бъде прекратено изплащането на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, когато детето ще посещава частна детска ясла?

По време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на майката се изплаща обезщетение при условия, определени в чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В случай че майката не ползва допълнителния отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и не е дала съгласие отпускът да се ползва от друго лице (баща, баба или дядо на детето), на майката се изплаща обезщетение при условията, определени в чл. 54 от КСО. Размерът на обезщетението по чл. 54 е половината от обезщетението по чл. 53.

В ал. 4 на чл. 53 от КСО са изброени обстоятелствата, при които паричното обезщетение не се изплаща. Настаняването на детето в детско заведение, включително детска ясла, е едно от тези обстоятелства, като видът на детското заведение е без значение. Когато детето бъде настанено в детско заведение, включително детска ясла, се прекратява и отпускът на майката по чл. 164 от КТ – чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. В заявление-декларация по образец /Приложение № 7 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) за изплащане на обезщетението по чл. 53 от КСО/ майката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение, включително детска ясла, и че ползва отпуск за отглеждане на дете по чл. 164 от КТ. Тъй като тези обстоятелства са се променили, тя има задължение в срок 3 работни дни от промяната да подаде при осигурителя/работодателя си ново заявление-декларация, Приложение № 7, а той в срок 3 работни от получаването й следва да представи в Националния осигурителен институт удостоверение, Приложение № 10 към НПОПДОО.

Обстоятелствата, при които не се изплаща паричното обезщетение по чл. 54 от КСО, са изброени в ал. 3 на същия член. Едно от тези обстоятелства е настаняването на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка. В заявление-декларация по образец /Приложение № 8 към НПОПДОО за изплащане на обезщетението по чл. 54 от КСО/ майката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка. Промяна в обстоятелствата, която да изисква подаване от майката на ново заявление-декларация, Приложение № 8 е налице, ако детето е настанено в заведение, в което му се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния или общинския бюджет, без да се заплаща такса. Ако детето не е настанено в такова заведение, няма промяна в обстоятелствата, която да води до прекратяване на изплащането на обезщетението по чл. 54 от КСО, и майката няма задължение да уведомява Националния осигурителен институт.

Въпрос: Може ли отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст да се прехвърли на баба, която е пенсионер. Ще има ли право тя на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст?

Съгласно чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат не по-малко от 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Ако бабата не извършва трудова дейност, за която да е осигурена по КСО за общо заболяване и майчинство, няма право на обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда, съгласно която със съгласието на майката отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се разрешава на бащата или на един от родителите на майката или бащата на детето, когато работят по трудово правоотношение.

В случай, че майката не ползва отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и не е дала съгласие отпускът да се ползва от друго лице, ако са налице и останалите изисквания по КСО, тя има право на парично обезщетение по чл. 54 от КСО. За изплащане на обезщетението по чл. 54 от КСО е необходимо майката да представи на осигурителя (работодателя) си, заявление-декларация по обр. Приложение № 8 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, а той – в Националния осигурителен институт, удостоверение, Приложение № 10 към НПОПДОО.

Въпрос: Може ли самоосигуряващо се лице, което получава парично обезщетение за майчинство, да работи по граждански договор през този период и да получава паричното си обезщетение?

Лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на парично обезщетение за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст при условията, размерите и сроковете, определени в чл. 48а – чл. 54 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Извършването на трудовата дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, и получаването на възнаграждение за тази дейност изключва получаването на парично обезщетение за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст в пълен размер (с изключение на обезщетенията по чл. 50а, чл. 53г и по чл. 54 от КСО, които са в размер 50 на сто), тъй като обезщетенията за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст се изплащат при ползване на отпуск на съответното основание.

Извършването на дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, вкл. и по граждански договор, предполага получаване на възнаграждение и задължение за внасяне на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (за фонд “Пенсии” и фонд “Общо заболяване и майчинство”) и допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Обстоятелството, че самоосигуряващото се лице упражнява трудова дейност и през период, който се включва в срока на обезщетението за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се посочва в декларация обр. № 1, съгласно Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. При това положение самоосигуряващото се лице няма право на парично обезщетение за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст в пълен размер за периода, през който упражнява трудова дейност, за която е осигурено за общо заболяване и майчинство. Ако дейността по граждански договор е различна от дейността, за която самоосигуряващото се лице е регистрирано, върху доходите по гражданския договор не се дължат осигурителни вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” и извършването на такава дейност не е пречка за получаване на паричното обезщетение в пълен размер.

Въпрос: Има ли право да получава парично обезщетение за бременност и раждане до 410 календарни дни и за периода на отглеждане на малко дете до 2 годишна възраст лице, което започва работа през тези периоди и по втори трудов договор?

Съгласно чл. 46, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са им издадени актове от здравните органи.

На основание тази разпоредба лицата, които продължават да упражняват трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, през периодите, за които са им издадени болнични листове за временна неработоспособност или бременност и раждане (за срок до 135 календарни дни), нямат право на парично обезщетение за тези периоди.

Когато обаче едно лице, осигурено по едно правоотношение или основание за осигуряване към деня на настъпване на риска, продължава да ползва отпуск за бременност и раждане и да получава обезщетение, има право да получава паричното обезщетение и за остатъка от периода след 135-я календарен до 410 календарни дни по заявление-декларация, Приложение № 2 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО в пълен размер по това правоотношение/основание, в случай че започне работа и по друго правоотношение/основание и не ползва отпуск по него.

В случаите, когато майката ползва отпуск за отглеждане на дете по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда и без да прекъсне неговото ползване, започне работа при друг работодател или възложител, обезщетението по чл. 53, ал. 1 от КСО – за отглеждане на дете до 2-годишна възраст следва да се изплаща в пълен размер до прекратяването или изтичането на отпуска за отглеждане на детето чрез работодателя, който го е разрешил.

Въпрос: Включват ли се средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при определяне на нетното възнаграждение, което се използва при изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяването на дете до 5-годишна възраст?

Предвид редакцията на чл. 6, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) от 01.01.2017 г. и допълнението й, в сила от 01.01.2018 г., върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски за всички рискове - общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Поради това, при определяне на месечното нетно възнаграждение на осигурените лица от 01.01.2017 г. се вземат предвид и средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи, като се намалят с определените върху тях със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и дължимия данък по ЗДДФЛ.

Въпрос: Има ли право на парично обезщетение за общо заболяване лице, което работи при 5-дневна работна седмица и 4 часов работен ден?

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО). Видно от цитираните разпоредби, за да има лицето право на парично обезщетение при временна неработоспособност поради общо заболяване, е необходимо да има 6 месеца осигурителен стаж като лице, осигурено за общо заболяване и майчинство и към началото на временната неработоспособност да упражнява трудова дейност, по която да подлежи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство.

Въпрос: На безработно лице му предстои да излезе в отпуск по бременност и майчинство. Лицето има 4 години и 7 месеца осигурителен стаж. Ще има ли право на парично обезщетение за бременност и раждане?

Съгласно чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

В случая, за да има право лицето на парично обезщетение при бременност и раждане, е необходимо да има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство и към началото на първия болничен лист за 45 календарни дни да упражнява трудова дейност (т.е. да работи), по която да подлежи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство. Стажът в размер на 12 месеца не е необходимо да е положен непосредствено преди началото на временната неработоспособност поради бременност и раждане.

Ако не отговаря на посочените условия, лицето няма качество на “осигурено лице” по смисъла на КСО и няма право на парично обезщетение от средствата на ДОО. В този случай, следва да се обърне към съответната Дирекция “Социално подпомагане” по местоживеене.

Въпрос: Прекратява ли се отпускът за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, когато детето е записано и ще тръгва на детска ясла и какви са редът и сроковете да се направи това?

По време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на майката се изплаща обезщетение при условия, определени в чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В ал. 4 на чл. 53 са изброени обстоятелствата, при които паричното обезщетение не се изплаща. Настаняването на детето в детско заведение, включително детска ясла, е едно от тези обстоятелства. Когато детето бъде настанено в детско заведение, включително детска ясла, се прекратява и отпускът на майката по чл. 164 от КТ – чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Детето се счита настанено в детското заведение, съответно детската ясла, от деня, в който реално е започнало да посещава заведението (конкретната дата на постъпване, вписана в документацията на заведението). От тази дата се прекратява правото на отпуск и обезщетение за отглеждане на детето.
При подаване на заявление-декларация по образец /Приложение № 7 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) за изплащане на обезщетението по чл. 53 от КСО/ майката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение, включително детска ясла, и че ползва отпуск за отглеждане на дете по чл. 164 от КТ. Тъй като тези обстоятелства са се променили, тя има задължение в срок 3 работни дни от промяната да подаде при осигурителя/работодателя си ново заявление-декларация, Приложение № 7, а той в срок 3 работни дни от получаването й следва да представи в Националния осигурителен институт удостоверение, Приложение № 10 към НПОПДОО.

Въпрос: На лице в неплатен отпуск за отглеждане на дете след 2-годишна възраст е издаден болничен лист за гледане на болно дете. Има право на парично обезщетение по този болничен лист?

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат не по-малко от 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. На основание разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение на болно дете до 18-годишна възраст – до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството.

Ако лицето подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство по КСО, то се счита осигурено и през периодите на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете – чл. 9, ал. 2, т. 1 и чл. 10 от КСО.
Предвид изложеното, ако са налице посочените условия, и през времето на ползване на неплатен отпуск по чл. 167а от Кодекса на труда бъде издаден болничен лист за гледане на болно дете до 18-годишна възраст, лицето ще има право на парично обезщетение по болничния лист.

Въпрос: Има ли право бащата на парично обезщетение по болничен лист за придружаване в болница на единия от близнаците, при положение, че майката е в отпуск по майчинство. За какъв период през една календарна година ще има право бащата на парично обезщетение по болнични листове за гледане на болно дете?

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат не по-малко от 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. На основание разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 4 от КСО парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения – за времето, през което осигуреният е бил в заведението. Когато в семейството има близнаци, обстоятелството, че майката се намира в отпуск за бременност и раждане (до 410 календарни дни), не е пречка бащата да се намира в отпуск за гледане на дете до 3-годишна възраст, настанено на лечение в лечебно заведение за болнична помощ, и да получава парично обезщетение по издадения му болничен лист.
Чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО предвижда парично обезщетение да се изплаща за не повече от 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството, за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение на болно дете до 18-годишна възраст. Това ограничение не се отнася за случаите на гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено заедно с осигурения в заведение за болнична помощ.

Въпрос: Колко болнични листове следва да се издадат на лице, осигурено при двама работодатели?

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки от тях. В графа “бележки” на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден.
Ако към началото на временната неработоспособност лицето е осигурено по два трудови договора, следва да представи два отделни екземпляра болнични листове и пред двамата работодатели.

Въпрос: Какви данни се попълват в т. 5 “Брой правоотношения/основания за осигуряване при осигурителя” и в т. 6 “Пореден номер на удостоверение № 9” за лице, което работи на две основания при един и същи осигурител?

Когато лицето работи по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване при един осигурител (същия ЕИК) към деня на настъпване на риска в т. 5 в две позиции се попълва броя на правоотношенията или основанията, по които лицето е осигурено при този осигурител. В конкретния случай в т. 5 се попълва “02”. В т. 6 в две позиции се попълва поредния номер на конкретното удостоверение, в зависимост от броя на правоотношенията/основанията за осигуряване, посочени в т. 5, или в случая в едното удостоверение (например, за основното правоотношение/основание) в т. 6 се попълва “01”, а в другото (за допълнителното правоотношение/основание) - “02”.

Въпрос: Какво следва да се попълва за крайна дата на срочно правоотношение в раздел І на удостоверения, приложение № 9 и № 10, при условие че трудовият договор с лицето е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2, 3, 4 или 5 от Кодекса на труда (до завършване на определена работа, за заместване на отсъстващ работник или служител, за работа на длъжност, която се заема с конкурс – за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс или за определен мандат)?

В случай че трудовият договор, сключен с лицето на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 – 5 от КТ е срочен без да е определена крайна дата, при попълването на удостоверения, приложение № 9 или № 10 не е необходимо да се попълва дата в съответните точки на раздел І “Удостоверявам следните обстоятелства”. Следва да се отбележи само, че правоотношението е срочно. При прекратяване на срочното правоотношение, имащо отношение към периода на временната неработоспособност и правото на обезщетение, е задължително да се попълни датата на прекратяване на правоотношението в съответната точка от удостоверенията, приложение № 9 или № 10.

Въпрос: Необходимо ли е осигурителят да упълномощи служител, който е автор на КЕП, издаден на осигурителя, да подава данни за парични обезщетения в НОИ?

Осигурителят не следва да упълномощава служителя, тъй като КЕП е издаден на осигурителя с неговия ЕИК, а служителят е вписан като автор на този КЕП. Необходимо е единствено осигурителят да се регистрира като потребител на уеб-услугите на НОИ.

Въпрос: Необходимо ли е да се оттегля упълномощаването и да се прави ново упълномощаване, когато се променя електронния подпис? Защо няма възможност оттеглянето на упълномощаването да се направи по електронен път?

При смяна/преиздаване от същия издател на електронния подпис, ако реквизитите на упълномощеното в него лице, които фигурират и в заявленията за упълномощаване (ЕИК, ЕГН, автор) са същите, не се налага оттегляне и ново упълномощаване. В тези случаи само е продължен срокът на валидност на КЕП и не се налага дори нова регистрация на потребителя. Системата, при работа с някой от режимите, изискващи КЕП, разпознава новия подпис по идентификационните данни и автоматично обновява реквизитите, вписани в него, включително и новия срок. В случай обаче, че е променен някой от основните реквизити - ЕИК, ЕГН или автор и трябва да се направи оттегляне на упълномощаването, то няма нормативно основание това да се извърши "електронно". Съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО при оттегляне на упълномощаването упълномощителят представя ново заявление, приложение № 13 към наредбата, в съответното ТП на НОИ лично или чрез упълномощено за целта лице или по електронен път с валиден КЕП на упълномощителя. След оттегляне на упълномощаването, което се извършва до 3 работни дни от подаване на заявлението, ще стане достъпно създаването на ново заявление за упълномощаване в ИСЕОДД. В тези случаи ще е необходимо да се направи и нова потребителска регистрация на КЕП.

Въпрос: Необходимо ли е когато има промяна само в наименованието на осигурителите, без да има промяна в другите основни данни, свързани с регистрацията на КЕП в НОИ, каквито са ЕИК и данните на автора на електронния подпис, да се прави нова потребителска регистрация с преиздаден КЕП?

При работа със системата ИСЕОДД, наименованията на осигурителите се визуализират от регистър в информационната система на НОИ, който се актуализира чрез получаване на данни от Националната агенция за приходите въз основа на промените, направени и получени от Агенцията по вписванията - Търговски регистър и Регистър БУЛСТАТ. При преиздаването на електронния подпис от същия издател, само с промяна в наименованието на осигурителя и запазване на основните реквизити на регистрацията – ЕИК/БУЛСТАТ и автор, не е необходимо да се прави пререгистрация или нова потребителска регистрация с преиздаден КЕП. Системата, при работа с някой от режимите, изискващи КЕП, разпознава новия подпис и автоматично обновява данните, вписани в него. Същото е валидно и при преиздаване на КЕП с променен срок на валидност и запазени посочените реквизити от същия издател.