Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.
Лицата които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт независимо от размера на възнаграждението
Лицата които полагат труд без трудово правоотношение се осигуряват върху полученото месечното възнаграждение, след намаляването му с разходите за дейността и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година, ако:
- са осигурени на друго основание върху полученото възнаграждение, независимо от размерът му;
- не са осигурени на друго основание при условие, че възнаграждението е равно или над една минимална работна заплата след намаляването му с разходите за дейността.
Максималният месечен размер на осигурителния доход за 2024 г. е 3750 лв.
Времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след намаляване с разходите за дейността, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж, но за не повече от срока на договора. (чл. 38, ал. 5 от Наредба за пенсиите и осигурителен стаж)
Осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите, данни за осигурителния доход, осигурителните вноски, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Нормативното основание за подаването на данните за осигурените лица е чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО. Данните се подават с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. издадена от министъра на финансите.
Персоналните данни, събирани за осигурените лица, се използват при отпускането и изплащането на пенсиите и помощите.
На интернет страницата на НОИ всяко лице има достъп до електронни услуги и справки с въвеждането на ЕГН и персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НОИ.
ПИК може да бъде получен на място от най-близкото териториално поделение на НОИ или негов изнесен офис, лично чрез представяне само на лична карта или от упълномощен представител чрез представяне на изрично, нотариално заверено пълномощно.
НОИ предоставя възможност за подаване на искане за издаване на ПИК по електронен път, за лица, които притежават квалифициран електронен подпис (КЕП).
Повече информация как да получите ПИК може да намерите тук.
Лицата подлежащи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от КСО имат право на:
Парични помощи за:
- помощно-технически средства, свързани с увреждането;
- при смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия.
Пенсии за:
- осигурителен стаж и възраст;
- инвалидност.