Осигурени лица и възникване на осигуряването

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.

Осигуряването им възниква от деня, в който те започват да упражняват трудова дейност и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. (чл. 10 от КСО)

За да възникне основание за осигуряване, задължително трябва да е налице вписване в Търговския регистър на лицето, което управлява съответното дружество или има съответните правомощия по управлението и контрола му.

За да възникне основание  за осигуряване е необходимо, не само управителят да извършва трудова дейност, но и да е предвидено в съответен акт на търговското дружество получаване на възнаграждение за това. В случай, че посочените две условия не са едновременно изпълнени основание за осигуряване не възниква по този ред.

Осигурителен доход

Управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон се осигуряват върху получените, включително начислените и неизплатените, месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.

Максималният месечен размер на осигурителния доход за 2022 г. е:

  • за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. –  3000 лв.;
  • за периода от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г. –  3400 лв.

В случай че управителите не работят през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни през месеца, включително дните, за които е изплатено възнаграждение по чл. 40, ал. 5 от КСО.

Когато управителите получават суми от средствата за социални разходи, върху тях се дължат осигурителни вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство”, фонд “Пенсии”, фонд “Безработица” и фонд "Трудова злополука и професионална болест". Тези вноски се дължат и когато сумите от социалните разходи са само начислени и не са изплатени.

Осигурителен стаж

За осигурителен стаж се зачита времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО  са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната работна заплата за страната.

Осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

Подаване на данни за дни в осигуряване и осигурителен доход

Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите, данни за  осигурителния доход, осигурителните вноски, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Нормативното основание за подаването на данните за осигурените лица е чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО. Данните се подават с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. издадена от  министъра на финансите.

Персоналните данни, събирани за осигурените лица, се използват при отпускането и изплащането на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.

От 1 януари 2007 г. въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО се извършва изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и на помощите по КСО, а от 01.01.2014 г. и на паричните обезщетения при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО се използват за изчисляване на паричните обезщетения за безработица.

На интернет страницата на НОИ всяко лице има достъп до електронни услуги и справки с въвеждането на ЕГН и персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НОИ.

ПИК може да бъде получен на място от най-близкото териториално поделение на НОИ или негов изнесен офис, лично чрез представяне само на лична карта или от упълномощен представител чрез представяне на изрично, нотариално заверено пълномощно.

НОИ предоставя възможност за подаване на искане за издаване на ПИК по електронен път, за лица, които притежават квалифициран електронен подпис (КЕП).

Повече информация как да получим ПИК може да намерите ТУК.

Осигурителни права

Лицата подлежащи на осигуряване по реда на чл. 4, ал.1 т. 7 от КСО имат право на:

Парични обезщетения за:

  • временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест;
  • трудоустрояване;
  • бременност и раждане;
  • отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
  • осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
  • безработица.

Парични помощи за:

  • инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
  • профилактика и рехабилитация;
  • помощно-технически средства, свързани с увреждането;
  • при смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия.

Пенсии за:

  • осигурителен стаж и възраст;
  • инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
  • инвалидност поради общо заболяване.