Самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност;
- лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества;
- лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
- земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред.
(чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 от КСО)
За лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
- на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
- за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
- като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по чл. 1, ал. 5, т. 1 и 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
(чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица)
За земеделски стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред се считат тези, физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред, т.е. по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.
(§. 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО)
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
(чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица)
Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекратена.
(чл. 10 от КСО)
Самоосигуряващите се лица са длъжни да регистрират началото на трудовата си дейност чрез подаване на декларация по утвърден образец в компетентната ТД на НАП в седем дневен срок от започването й. Прекъсването, прекратяването или възобновяването на дейността също се установява с декларация, подадена в седем дневен срок от настъпването на даденото обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Лицата, регистрирани като упражняващи свободни професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители (чл. 4, ал. 3, т.1, 2 и 4 от КСО), на които е отпусната пенсия, се осигуряват по предвидения с наредбата ред, по свое желание, изразено, както следва:
- за лицата, които не са прекъснали или прекратили трудовата дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия – с продължаване подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО;
- за лицата, които започват трудова дейност след като им е отпусната пенсия – с подаване на декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ; в тези случаи осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията;
- за лицата, които са прекъснали осигуряването си след като им е отпусната пенсия – с подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО; в тези случаи осигуряването се възобновява не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който са подадени.
Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт (фонд “Пенсии“).
(чл. 4, ал.3 от КСО)
По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (фонд ОЗМ).
(чл. 4, ал. 4 от КСО)
Видът на осигуряването се заявява от самоосигуряващите се лица чрез подаване на декларация по утвърден образец, в компетентната ТД на НАП в седем дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
(чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ)
Срокът, в който самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си, е от 1 до 31 януари на съответната календарна година. В течение на годината видът на осигуряването не може да се променя, дори и в случаите, в които самоосигуряващите се прекъсват и възобновяват дейността си или започват нова трудова дейност като самоосигуряващи се.
(чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ)
Самоосигуряващите се лица внасят авансовите си осигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Ежемесечните осигурителни вноски могат да се внасят върху избран осигурителен доход, чийто размер трябва да бъде не по-малък от минималния и не по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход. Размерите на тези доходи се определят всяка година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(чл. 6, ал. 2 от КСО)
Нормативното основание за подаването на данни за осигурените лица е чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните за всяко осигурено лице се подават с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, чрез ежемесечно или периодично представяне на утвърдени декларации.
Подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни се използват при отпускането и изплащането на пенсиите, паричните обезщетения и помощите по КСО. Въз основа на тези данни се извършва изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, на помощите по КСО и на паричните обезщетения при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.
Самоосигуряващите се лица подават данни до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.
Самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват само за фонд "Пенсии", по свое желание могат да подават еднократно декларация образец № 1 за всяка календарна година. При попълване на декларацията, в т. 12 “Вид осигурен" се вписва код 22. Декларацията се подава до 25 февруари за всяка календарна година с данните за януари, в случай че осигуряването продължава от предходната година или е възникнало от първи януари. При започване или възобновяване на трудова дейност, декларация образец № 1 се подава до 25-о число на месеца, следващ първия пълен календарен месец в осигуряване.
Задължените лица по т. 1, 2 и 3 на чл. 4, ал. 1 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. (работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, както и самоосигуряващите се лица), подават данни само след издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт, когато декларацията се подава след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася, и не съдържа данни за осигурителен стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3 от КСО, данни само за здравно осигуряване, или данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Декларация образец № 1 се подава без издаване на задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт, когато в хода на проверка или ревизия органите по приходите служебно установят обстоятелства по чл. 103, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или установят, че декларация не е подадена или не е следвало да бъде подадена
(чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г.).
Когато поради смърт на самоосигуряващо се лице декларация образец № 1 за месеца, предхождащ месеца на смъртта, не е подадена до 25-о число на месеца, в който лицето е починало, наследникът или упълномощен представител на наследниците може да подаде декларацията в срок до края на шестия месец, следващ месеца на смъртта; декларацията се подава на хартиен или електронен носител заедно с протокол, подписан от наследника или упълномощения представител на наследниците, в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация към датата на смъртта на самоосигуряващото се лице
(чл. 4, ал. 1, т. 6 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г.)
На интернет страницата на НОИ всяко лице има достъп до електронни услуги и справки с въвеждането на ЕГН и персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НОИ.
ПИК може да бъде получен на място от най-близкото териториално поделение на НОИ или негов изнесен офис, лично чрез представяне само на лична карта или от упълномощен представител чрез представяне на изрично, нотариално заверено пълномощно.
НОИ предоставя възможност за подаване на искане за издаване на ПИК по електронен път, за лица, които притежават квалифициран електронен подпис (КЕП).
Повече информация как да получите ПИК може да намерите ТУК.
Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
(чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ)
Когато самоосигуряващите се лица упражняват трудова дейност и на друго основание и получават доход за това, осигурителните вноски за тях се дължат върху сбора от получените доходи. Месечният осигурителен доход, върху който се внасят вноските в тези случаи не може да надвишава определения максимален месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
Ако самоосигуряващите се лица се осигуряват и по реда на чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО, осигурителните вноски за тях се дължат върху сбора от доходите им в следния ред:
- доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
- доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
- осигурителният доход като самоосигуряващо се лице. В този случай месечният осигурителен доход не бива да надвишава определения максимален месечен осигурителен доход.
(чл. 4, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ)
При изплащане на доходи за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващите се лица, възложителите по договорите не внасят осигурителни вноски и не удържат такива от възнаграждението на самоосигуряващия се. Тези доходи самоосигуряващите се включват при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход, независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен по чл. 6, ал. 2, т. 2 от КСО.
(чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ)
Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което получават парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст или осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст или осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през което не са имали право на парично обезщетение.
(чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ)
Тези периоди се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски на основание чл. 9, ал. 2 от КСО, ако дейността не е прекъсната.
Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на дете до 2-годишна възраст или осиновяване на дете до 5-годишна възраст.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(чл. 6, ал. 8 от КСО)
Със Закона на бюджета на ДОО за 2023 г. са определени следните размери на минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители:
За периода от 1 януари до 31 юли:
- Минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица - 710 лв. (чл. 9, т. 1, буква „б“ от ЗБДОО);
- Минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – 710 лв. (чл. 9, т. 1, буква „в“ от ЗБДОО);
- Максимален месечен размер на осигурителния доход – 3 400 лв. (чл. 9, т. 1, буква „г“ от ЗБДОО).
За периода от 1 август до 31 декември:
- Минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица - 780 лв. (чл. 9, т. 2, буква „б“ от ЗБДОО);
- Минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – 780 лв. (чл. 9, т. 2, буква „в“ от ЗБДОО);
- Максимален месечен размер на осигурителния доход – 3400 лв. (чл. 9, т. 2, буква „г“ от ЗБДОО).
Когато регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители извършват и друга дейност като самоосигуряващи се, те не могат да внасят авансовите си вноски върху минималния осигурителен доход, определен за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Минималният размер на месечния осигурителен доход, върху който трябва да се провежда осигуряването в тези случаи трябва да бъде не по-малък от дохода, определен за дейността, различна от земеделската (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година, и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Облагаемият доход от упражняваната трудова дейност като самоосигуряващо се лице помесечно се определя, като общият му размер се раздели на броя на месеците, през които лицето е упражнявало дейност, независимо от броя на отработените през месеца дни. Размерът на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, се изчислява като разлика между сумите, върху които се дължат осигурителни вноски, и тези, върху които са внесени вноските. (чл. 6, ал. 9 от КСО; чл. 2, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).
Окончателният размер на осигурителния доход за 2023 г. се установява въз основа на данните, декларирани в справката към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ за 2023 г. Самоосигуряващите се лица, направили избор за промяна на осигуряването си от ДЗПО в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване на основание чл. 4б от КСО, внасят осигурителни вноски с увеличен размер (с размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд) за фонд “Пенсии” по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, така и по чл. 6, ал. 9 от КСО.
При деклариран по-висок осигурителен доход в Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд от авансовия доход, върху който са внасяни авансово през годината осигурителните вноски, самоосигуряващото се лице дължи довнасяне на вноски върху разликата в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и/или увеличената осигурителна вноска за фонд “Пенсии” за лицата направили избор по чл. 4б от КСО и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация.
(чл. 6, ал. 9 от КСО)
Съгласно изречение трето от § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО, самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски, по чл. 6, ал. 8 от КСО.
Осигурителният стаж на самоосигуряващите се лица се удостоверява и заверява в осигурителни книжки за времето до 31.12.2015 г. Считано от 01.07.2015 г. е отменено издаването на осигурителни книжки на самоосигуряващите се лица. Съгласно преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 45 от 05.03.2015 г. за изменение и допълнение на наредбата, самоосигуряващите се лица могат да поискат издаването и заверяването на осигурителни книжки, в случаите когато осигуряването им е започнало преди 1 юли 2015 г.
За времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ (чл. 41, ал. 1, изр. трето от НПОС). Предвидена е възможност и за времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица да могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ (чл. 41, ал. 1 от НПОС). При необходимост от удостоверяване на осигурителния стаж и/или осигурителния доход на самоосигуряващото се лице пред други организации, Националния осигурителен институт издава удостоверение за зачетения му осигурителен стаж и доход.
Осигурителния стаж на самоосигуряващите се лица се удостоверява и зачита, при условие че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.
ТП на НОИ издава осигурителни книжки на самоосигуряващите се лица, започнали дейност до 30.06.2015 г., в които се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход, направените осигурителни вноски (чл. 7, ал. 1, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ отменен в сила от 01.07.2015 г.).
Осигурителният стаж и доход на самоосигуряващите се лица, осигуряването, на които е започнало след 01.07.2015 г. се установява въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистри на НОИ/.
Осигурителните книжки се заверяват за периодите на осигуряване до края на 2015 г.
Самоосигуряващите се лица вписват на лицевата страна на лист 1 и 2 за съответната година следните данни:
- в колона 2 – работни дни за всеки месец от годината, зачетени за осигурителен стаж.
За самоосигуряващите се осигурени за общо заболяване и майчинство, периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете или осиновяване на дете до 5-годишна възраст, които се зачитат за осигурителен стаж се вписват на гърба на лист едно и две от осигурителната книжка. Работните дни от посочените периоди се пренасят в колона 2 на лицевата страна на лист 1 и 2 и се включват в броя на дните, зачетени за осигурителен стаж.
- в колона 3 – избраният месечен осигурителен доход, върху който авансово през годината са внесени осигурителни вноски;
- в колона 5 – размерът на осигурителната вноска в % в зависимост от вида на осигуряването, избран от самоосигуряващите се лица – за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт или за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт;
- в колона 7 – окончателен размер на осигурителния доход. Вписва се помесечно окончателният размер на осигурителния доход за съответната година. Окончателният размер на осигурителния доход включва дохода, върху който авансово са внасяни осигурителните вноски през годината, и дохода, върху който са довнесени осигурителните вноски по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО – включително дохода, получен за работа без трудово правоотношение извън дейността, за която е регистриран самоосигуряващият се.
В окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, който се вписва в осигурителната книжка, не се включват доходите, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО.
За периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2006 г. в колона 5 на гърба на лист 1 и 2 от осигурителната книжка се вписва доходът, от който е изчислено паричното обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане или размерът на обезщетението, върху което са внесени осигурителни вноски в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, както следва:
- за периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. - размерът на паричното обезщетение, получено от самоосигуряващите се лица от средствата на държавното обществено осигуряване, върху което е внесена осигурителна вноска;
- за периода от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2006 г. – размерът на дохода, от който е изчислено паричното обезщетение на самоосигуряващите се лица.
За времето след 31 декември 2006 г. доходът, от който е изчислено паричното обезщетение на самоосигуряващите се лица, се взема служебно от информационната система на НОИ при пенсиониране и не се вписва в осигурителните им книжки.
Заверяването на осигурителните книжки се извършва при наличие на данни за внесените осигурителни вноски в информационната система на НОИ.
Самоосигуряващите се лица, осигурени за инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт имат следните осигурителни права:
- пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
- пенсия за осигурителен стаж и възраст;
- парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането;
- при смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия. При смърт на самоосигуряващо се лице помощта се изплаща, когато са внесени дължимите осигурителни вноски за последния месец, за който е изтекъл срокът по чл. 7, ал. 4 от КСО.
(чл. 13 от КСО)
Самоосигуряващите се лица, осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт имат следните осигурителни права:
Парични обезщетения за:
- временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест;
- трудоустрояване;
- бременност и раждане;
- отглеждане на дете до 2- годишна възраст;
- осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
- отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя).
Парични помощи за:
- инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
- профилактика и рехабилитация;
- помощно-технически средства, свързани с увреждането;
- при смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия. При смърт на самоосигуряващо се лице помощта се изплаща, когато са внесени дължимите осигурителни вноски за последния месец, за който е изтекъл срокът по чл. 7, ал. 4 от КСО.
Пенсии за:
- осигурителен стаж и възраст;
- инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
- инвалидност поради общо заболяване.
(чл. 11 от КСО)